Стихоплетеници
ПРЕДГОВОР
І. ДЕТСКИ
Мама Баба
Тати Наси
Леля Лени
Птиченцето
IІ. БЛИЗКИ
Физ-култ-ура
Един герой
Секционен епос
Поема за Веселина І
Поема за Веселина ІІ
Пенсионерски миниатюри
Златната книга на Александър Божинов
Ние от Табакпроект
На Пенка
Пацо и Аз
При Тони
ІІІ. ПОЛИТИЧЕСКИ
Миньорно
Философски размисли
Червени размисли
Историята на едно министерство
ІV. РОДНИНИ
На Наси
Пожелание до Тони
Пясъчинко африкански
Тонината чета
Нов Дюлгеров
На Бунчето
Ежедневие
Стопанката на Полименовата къща
Ким и Бони
На Вили
Моето момиче
Вместо венец
Малоградешка идилия
Писмо от Константин до прабаба Зина
Какво му трябва на човек
Писмо от кучето КИМ до ……
На Зина
V. ЗА САНКА
На Санка
Жълтурче
Прокоба
Писмо до Санка
Сам – без Санка
Видение
Сам самичък
Последното венче на Санка
П Р Е Д Г О В О Р
Предназначението на тази книжка е да запази в родовата памет на фамилия Дюлгерови различни събития и преживелици, които заслужава да се помнят. Стихоплетениците са написани през периода от 1932 год. до 2002 год., т.е. за 70 год. Защо стихоплетеници? Ами защото в повечето от тях липсват характерните за стихотворенията елементи като: лирика, красиво описание на природата, любов и др. Изключение правят, може би, само стихотворенията посветени на Санка.
Материалът е групиран тематично в пет раздела:
І. Детски – те са написани около 1932 год., когато съм могъл вече стабилно да пиша. Посветени са на най-близките ми хора.
ІІ. Близки – обхващат студентските ми години /1947/, работата в Института по тютюна и впечатления от приятели.
ІІІ. Политически – написани са под впечатлението на различни политически събития.
ІV. Роднини – посветени са на най-близките ми хора, които по различни поводи са провокирали въображението ми. Голяма част от тя са написани в с. Малоградец – лятната къща на сем. Динкови.
V. За Санка – написани са след заболяването и кончината на Санка.
Във всеки раздел материалът е подреден по дати.
За издаването на книжката изказвам моята благодарност на сестра ми Зинаида – за търпеливото коригиране на материала, както и на фирма “Адванс” и на внучката ми Саня – за редактирането, оформлението и отпечатването.
Пловдив, 27 март. 2003 год.
Ангел Дюлгеров
Във всеки раздел материалът е подреден по дати.
За издаването на книжката изказвам моята благодарност на сестра ми Зинаида – за търпеливото коригиране на материала, както и на фирма “Адванс” и на внучката ми Саня – за редактирането, оформлението и отпечатването.
Пловдив, 27 март. 2003 год.
Ангел Дюлгеров
І. ДЕТСКИ
МАМА БАБА
Мама Баба хич не вярва
на писателите наши.
Тя е много упорита,
кара ни се и ни плаши!
Всеки стих е нейно зло,
не разбира от добро!
Тя писателите мрази
кара им се както нази!
ТАТИ НАСИ
на писателите наши.
Тя е много упорита,
кара ни се и ни плаши!
Всеки стих е нейно зло,
не разбира от добро!
Тя писателите мрази
кара им се както нази!
ТАТИ НАСИ
Тати Наси ни обича,
Джундджуфири ни нарича.
И нали е Атанас,
той се грижи зарад нас,
като квачка над пилци
А и друго още има.
Днеска той е с имен ден.
затова е тъй засмян.
Честит имен ден, Тати Наси!
ЛЕЛЯ ЛЕНИ
Джундджуфири ни нарича.
И нали е Атанас,
той се грижи зарад нас,
като квачка над пилци
А и друго още има.
Днеска той е с имен ден.
затова е тъй засмян.
Честит имен ден, Тати Наси!
ЛЕЛЯ ЛЕНИ
Леля Лени е добричка
кат усамотена птичка!
кат усамотена птичка!
ПТИЧЕНЦЕТО
Имало едничко,
птиченце самичко.
Сутрин щом кат стане,
пийне си водичка,
хапне си тревичка
и пак си запее,
тъй си то живее.
Но минават дните,
минават нощите,
идват дни дъждовни,
студени, тъжовни!
Птиченцето малко,
все му става жалко!
И кат се развика,
кат се разчурлика,
изпоплаши всички
лекокрили птички.
Те се разхвърчаха
и кат го вземаха,
на юг отлетяха!
Имало едничко,
птиченце самичко.
Сутрин щом кат стане,
пийне си водичка,
хапне си тревичка
и пак си запее,
тъй си то живее.
Но минават дните,
минават нощите,
идват дни дъждовни,
студени, тъжовни!
Птиченцето малко,
все му става жалко!
И кат се развика,
кат се разчурлика,
изпоплаши всички
лекокрили птички.
Те се разхвърчаха
и кат го вземаха,
на юг отлетяха!
II. БЛИЗКИ
ФИЗ-КУЛТ-УРА
“Крака в страни, ръце напред,
без смях, без шум, повече ред,”
реве във ранен утрин час
другарят Физкултурник с глас
и от средата на кръга,
с кепе вечно на страна
и гащи свлечени надолу,
обул сандалите на голо,
небръснат, мръсен и сънлив,
понякога и гурелив,
с ръце на кръста си брои:
“Едно, две, три, едно, две, три.”
И всеки бригадир във такт,
върти глава, ръце и крак
и спряга тихичко глагола
добре познат на двата пола.
А Той невъзмутим стои
и с жест неповторим брои:
“Едно, две, три, едно, две, три.”
Командите, които дава
различно всеки изпълнява:
“Другарят командир – с внимание,
Панчовски – с видимо старание,
Махмудията – с усмивка,
а Хлебарката – сънливка
се прозява и протяга
и се мъчи да не бяга.
Черният шушон сънливо,
тежко, бавно и лениво
се върти назад-напред
като, че е на балет.
Петър Станев със мерак
маха ту ръка, ту крак,
сякаш, че е без гръбнак.
Като че ли със тъга
кърши своята снага
Боянка и навярно смята,
кой крак по-лесно се премята.
Останалите хубавци
на смях и вицове ловци,
очакват времето да мине,
гимнастиката да премине,
лицето малко да измият
и във завода да забият.
За туй отдъхват си едва,
когато кимне със глава
другарят Командир и мига:
“Свободни сте! За днеска стига.”
Машиностроителен завод – Перник,
08.1947 год.
ЕДИН ГЕРОЙ
С накъдрен мозък във главата,
с подвижни пръсти на краката,
с апетит вълчи на софрата,
това е друг един герой,
хлебар на четата е той.
Усмихнат сутрин хляба носи,
ухилен обяд хляб си проси,
вечеря стар фасул засмян
и въпреки, че е припрян
се смее винаги, та даже,
кога рискува да намаже
от Черния шушон ритник
или от Енчевич – плесник.
Човек на принципи и ред,
държи на своя табиет.
Обича след храна в леглото
да пуши малко и челото
да гърчи леко, да мечтай.
Не иска даже и да знай,
че колектива туй го дразни.
Но не останаха напразни
решенията кои взе
съветът в стая двадесет и две.
От принципите той отстъпи
и мир във стаята настъпи.
А след другаря Домакин
и Кирил – дългия комин,
той стана третото дете
на стая двадесет и две.
Машиностроителен завод – Перник,
08.1947 год.
СЕКЦИОНЕН ЕПОС
Преди трийсетина години
в Панагюрище славно,
като цветенце в гората
се е родила СОФИЯ.
Раснала тя, пораснала,
хубава мома станала,
техниката изучила,
за Маркони – омъжила
и Александър родила.
Още се време минало,
знатен конструктор станала.
Затуй ни е днеска събрала
на тази трезва трапеза
от сладки и от нектари,
швепсове и кока-коли,
да ядем и да пиеме,
но да се не напиваме
Като ми видял трапеза,
ЗЛАТАН – научен сътрудник,
горко е викнал да плаче
да плаче и да проклина:
“Мари Софио Маркова,
пуста да ти е трапеза
щом няма върла ракия,
сладка, зелена ментовка
и руйно вино червено,
да пием и да попеем
за твое здраве, за наше.”
Софчи Златану погледна
па си му тихо продума,
на руски език, гальовно:
“Недей се люти, Златане,
че няма върла ракия,
сладка зелена ментовка
и руйно вино червено.
Ела при мене – вземи ме,
върла ракия – очи ми,
сладка ментовка – коси ми,
червено вино – устни ми.
Пий ги Златане, опий се,
но недей мътен да ходиш
и Андромеда да бъдеш.
Па после двама ще седнем,
ще седнем и ще чертаем
завода – Благоевградския.
Защото срокът дошъл е,
Експертен съвет го чака.
И кога дойде Дюлгера,
Дюлгера – грозен тиранин,
да се усмихне и каже:
“Браво ребята, чертайте,
смятайте и проектирайте
заводи и реконструкции
за тази шума – тютюна,
за да ви помни народа,
народа – тютюнджийския!”
Пловдив, 12.1976 год.
П О Е М А за ВЕСЕЛИНА
І
Веселина, Веселина,
и през Новата година
да си жива до амина
и да носиш дълго време
нашто проектантско бреме.
Да си весела и здрава,
бодра и с глава корава,
щото в Института наш
те превръщат на талаш
и изчезваш “яко дим”,
щом си нямаш шеф любим!
Ако някой не харесва
работата ти и смесва
проектантския ти дар
с твоя непринуден чар,
той или е психопат,
безнадежден бюрократ
или пък превил е врат
за коравия комат.
Отминавай със презрение
туй досадно обкръжение.
Болшинството те обича,
а един след тебе тича.
Ти го гледаш от високо,
нараняваш го жестоко,
ала той е търпелив,
в тази дейност е свенлив
и сега изчаква вещо
дано да се случи нещо,
та през новата година
да си бъдете двамина.
Все за работа говоря,
скучен съм – какво да сторя?
А живота е чудесен!
Вярно не е като песен,
но и тъй е интересен.
Ето, не след много време
ще навлезе ново племе.
Внуците – царе растат,
внуци те ще създадат
и ще казват: “Бабо Веси,
гледай весело, къде си?”
Мила, мила Веселина
и през новата година
щастие за теб ще им.
Ще го видиш като свети
в твоята баница с късмети!
ФИЗ-КУЛТ-УРА
“Крака в страни, ръце напред,
без смях, без шум, повече ред,”
реве във ранен утрин час
другарят Физкултурник с глас
и от средата на кръга,
с кепе вечно на страна
и гащи свлечени надолу,
обул сандалите на голо,
небръснат, мръсен и сънлив,
понякога и гурелив,
с ръце на кръста си брои:
“Едно, две, три, едно, две, три.”
И всеки бригадир във такт,
върти глава, ръце и крак
и спряга тихичко глагола
добре познат на двата пола.
А Той невъзмутим стои
и с жест неповторим брои:
“Едно, две, три, едно, две, три.”
Командите, които дава
различно всеки изпълнява:
“Другарят командир – с внимание,
Панчовски – с видимо старание,
Махмудията – с усмивка,
а Хлебарката – сънливка
се прозява и протяга
и се мъчи да не бяга.
Черният шушон сънливо,
тежко, бавно и лениво
се върти назад-напред
като, че е на балет.
Петър Станев със мерак
маха ту ръка, ту крак,
сякаш, че е без гръбнак.
Като че ли със тъга
кърши своята снага
Боянка и навярно смята,
кой крак по-лесно се премята.
Останалите хубавци
на смях и вицове ловци,
очакват времето да мине,
гимнастиката да премине,
лицето малко да измият
и във завода да забият.
За туй отдъхват си едва,
когато кимне със глава
другарят Командир и мига:
“Свободни сте! За днеска стига.”
Машиностроителен завод – Перник,
08.1947 год.
ЕДИН ГЕРОЙ
С накъдрен мозък във главата,
с подвижни пръсти на краката,
с апетит вълчи на софрата,
това е друг един герой,
хлебар на четата е той.
Усмихнат сутрин хляба носи,
ухилен обяд хляб си проси,
вечеря стар фасул засмян
и въпреки, че е припрян
се смее винаги, та даже,
кога рискува да намаже
от Черния шушон ритник
или от Енчевич – плесник.
Човек на принципи и ред,
държи на своя табиет.
Обича след храна в леглото
да пуши малко и челото
да гърчи леко, да мечтай.
Не иска даже и да знай,
че колектива туй го дразни.
Но не останаха напразни
решенията кои взе
съветът в стая двадесет и две.
От принципите той отстъпи
и мир във стаята настъпи.
А след другаря Домакин
и Кирил – дългия комин,
той стана третото дете
на стая двадесет и две.
Машиностроителен завод – Перник,
08.1947 год.
СЕКЦИОНЕН ЕПОС
Преди трийсетина години
в Панагюрище славно,
като цветенце в гората
се е родила СОФИЯ.
Раснала тя, пораснала,
хубава мома станала,
техниката изучила,
за Маркони – омъжила
и Александър родила.
Още се време минало,
знатен конструктор станала.
Затуй ни е днеска събрала
на тази трезва трапеза
от сладки и от нектари,
швепсове и кока-коли,
да ядем и да пиеме,
но да се не напиваме
Като ми видял трапеза,
ЗЛАТАН – научен сътрудник,
горко е викнал да плаче
да плаче и да проклина:
“Мари Софио Маркова,
пуста да ти е трапеза
щом няма върла ракия,
сладка, зелена ментовка
и руйно вино червено,
да пием и да попеем
за твое здраве, за наше.”
Софчи Златану погледна
па си му тихо продума,
на руски език, гальовно:
“Недей се люти, Златане,
че няма върла ракия,
сладка зелена ментовка
и руйно вино червено.
Ела при мене – вземи ме,
върла ракия – очи ми,
сладка ментовка – коси ми,
червено вино – устни ми.
Пий ги Златане, опий се,
но недей мътен да ходиш
и Андромеда да бъдеш.
Па после двама ще седнем,
ще седнем и ще чертаем
завода – Благоевградския.
Защото срокът дошъл е,
Експертен съвет го чака.
И кога дойде Дюлгера,
Дюлгера – грозен тиранин,
да се усмихне и каже:
“Браво ребята, чертайте,
смятайте и проектирайте
заводи и реконструкции
за тази шума – тютюна,
за да ви помни народа,
народа – тютюнджийския!”
Пловдив, 12.1976 год.
П О Е М А за ВЕСЕЛИНА
І
Веселина, Веселина,
и през Новата година
да си жива до амина
и да носиш дълго време
нашто проектантско бреме.
Да си весела и здрава,
бодра и с глава корава,
щото в Института наш
те превръщат на талаш
и изчезваш “яко дим”,
щом си нямаш шеф любим!
Ако някой не харесва
работата ти и смесва
проектантския ти дар
с твоя непринуден чар,
той или е психопат,
безнадежден бюрократ
или пък превил е врат
за коравия комат.
Отминавай със презрение
туй досадно обкръжение.
Болшинството те обича,
а един след тебе тича.
Ти го гледаш от високо,
нараняваш го жестоко,
ала той е търпелив,
в тази дейност е свенлив
и сега изчаква вещо
дано да се случи нещо,
та през новата година
да си бъдете двамина.
Все за работа говоря,
скучен съм – какво да сторя?
А живота е чудесен!
Вярно не е като песен,
но и тъй е интересен.
Ето, не след много време
ще навлезе ново племе.
Внуците – царе растат,
внуци те ще създадат
и ще казват: “Бабо Веси,
гледай весело, къде си?”
Мила, мила Веселина
и през новата година
щастие за теб ще им.
Ще го видиш като свети
в твоята баница с късмети!
Пловдив, 31.12.1983 год.
П О Е М А за ВЕСЕЛИНА
ІІ
Веселина, Веселина,
и през Новата година
пак не станахме двамина.
Що се случи аз не знам,
друг ли се намеси там
и като мъж по-вещ от мен
ти се представи супермен?
Не съм “житейски мъдър” знам,
за туй остави ме ти сам.
Но годните минават,
По-бели косите стават
и когато се обърнеш,
няма кого да прегърнеш.
Мила, мила Веселина,
свърши се и таз година,
ех, не станахме двамина,
но донесе на мнозина
една малка Веселина.
Да расте, да бъде здрава,
с бабина глава – корава,
туй детенце свидно, мило,
сигурно е наследило
твоите мечти, копнежи
и несбъднати стремежи.
То науката ще хване,
може космонавт да стане
и изгрее като нова
Валентина Терешкова.
Веселина, Веселина,
старата година мина.
Дано идната година
да си станеме двамина!
Да те пази Бог от злото,
да спечелиш от Спорт-тото!
Живот още пред нас има,
да живееш до амина!
Пловдив, 31.12.1985 год.
ПЕНСИОНЕРСКИ МИНИАТЮРИ
І.
Идеята за “двамина”,
мисля, вече попремина
и заслугата е твоя,
не съм тука аз героя.
Всичко времето лекува,
Всичко тече и отплува
и сега ме яд обзема
щом си спомня тази тема . . .
Стига вече с тази тема.
Носиш я като екзема.
Досаждаш на жената пак,
пенсиониран стар глупак….
ІІ.
Ти си нежна като пъпка
и си сладка като гъбка.
Искам да те консумирам,
но замяна не намирам.
Служба лека или брак
трудно ще предложа пак.
Помогни ми в таз гора
път към теб да избера
и да разрешим проблема
без да разработвам тема. . . .
Ти луд ли си бе човече?
Спри на тази тема вече.
Станал си тромав като ТИР
и още пишеш се сатир.
Не ти ли мина тоз мерак,
пенсиониран, стар дурак!
Пловдив, 03.1986 год.
ЗЛАТНАТА КНИГА НА
АЛЕКСАНДЪР БОЖИНОВ
С тази книга съм израснал,
“златна” книга беше тя,
с нея толкова бях сраснал,
че я помня до сега. . .
Виждам детските герои,
чувам звучният й стих,
сякаш Баба ми говори
с глас любим, напевен, тих.
Ето Катето и Жоро
със техните колела.
Марко весело говори
за своите патила.
Баба Мравка и Щуреца
спорят нещо за храна,
тя – работна, той – певеца,
диалектика е това.
Нашите деца не знаят
каква книга беше тя.
Сега внуците ще могат
да погледнат към света
със очите на таз книга.
За цял живот ще им стига!
Пловдив, 05.1986 год.
П О Е М А за ВЕСЕЛИНА
ІІ
Веселина, Веселина,
и през Новата година
пак не станахме двамина.
Що се случи аз не знам,
друг ли се намеси там
и като мъж по-вещ от мен
ти се представи супермен?
Не съм “житейски мъдър” знам,
за туй остави ме ти сам.
Но годните минават,
По-бели косите стават
и когато се обърнеш,
няма кого да прегърнеш.
Мила, мила Веселина,
свърши се и таз година,
ех, не станахме двамина,
но донесе на мнозина
една малка Веселина.
Да расте, да бъде здрава,
с бабина глава – корава,
туй детенце свидно, мило,
сигурно е наследило
твоите мечти, копнежи
и несбъднати стремежи.
То науката ще хване,
може космонавт да стане
и изгрее като нова
Валентина Терешкова.
Веселина, Веселина,
старата година мина.
Дано идната година
да си станеме двамина!
Да те пази Бог от злото,
да спечелиш от Спорт-тото!
Живот още пред нас има,
да живееш до амина!
Пловдив, 31.12.1985 год.
ПЕНСИОНЕРСКИ МИНИАТЮРИ
І.
Идеята за “двамина”,
мисля, вече попремина
и заслугата е твоя,
не съм тука аз героя.
Всичко времето лекува,
Всичко тече и отплува
и сега ме яд обзема
щом си спомня тази тема . . .
Стига вече с тази тема.
Носиш я като екзема.
Досаждаш на жената пак,
пенсиониран стар глупак….
ІІ.
Ти си нежна като пъпка
и си сладка като гъбка.
Искам да те консумирам,
но замяна не намирам.
Служба лека или брак
трудно ще предложа пак.
Помогни ми в таз гора
път към теб да избера
и да разрешим проблема
без да разработвам тема. . . .
Ти луд ли си бе човече?
Спри на тази тема вече.
Станал си тромав като ТИР
и още пишеш се сатир.
Не ти ли мина тоз мерак,
пенсиониран, стар дурак!
Пловдив, 03.1986 год.
ЗЛАТНАТА КНИГА НА
АЛЕКСАНДЪР БОЖИНОВ
С тази книга съм израснал,
“златна” книга беше тя,
с нея толкова бях сраснал,
че я помня до сега. . .
Виждам детските герои,
чувам звучният й стих,
сякаш Баба ми говори
с глас любим, напевен, тих.
Ето Катето и Жоро
със техните колела.
Марко весело говори
за своите патила.
Баба Мравка и Щуреца
спорят нещо за храна,
тя – работна, той – певеца,
диалектика е това.
Нашите деца не знаят
каква книга беше тя.
Сега внуците ще могат
да погледнат към света
със очите на таз книга.
За цял живот ще им стига!
Пловдив, 05.1986 год.
НИЕ ОТ “ТАБАКПРОЕКТ”
Щом си от “Табакпроект”
често имаш нов обект.
Може да е натурален
или даже сексуален,
при нас туй е без значение,
щом работиш го с умение.
А когато шефът каже,
че с премия ще те “смаже”
или пък ти обещава
“частно” да ти разрешава,
сетни силици напрягаш
и обекта в папки слагаш,
но . . . ако е натурален.
Ако пък е сексуален,
го завеждаш на банкета
даван от Профкомитета.
Там “Булгартабак” ще плаща
и жената не те хваща,
а в семейния бюджет
всичко ще ти е наред.
Тъй сме ние в “Табакпроект”
щом приключим нов обект.
Пловдив, 09.1986 год.
НА ПЕНКА
Пенка е на петдесет!
Господ здраве да й дава
и криле да понесе
медицинската си слава!
Да си нейно протеже
в болницата респектира
доценти, лекари, мъже,
лекуването провокира.
Тя е хубава жена,
но, за да си близък с нея,
трябва да помислиш как
да станеш секси-котарак.
Пенке, нека си на петдесет,
но през таз година славна,
както чакахме отдавна
да спечели СДС!
Пловдив, 06.1994 год.
ПРИ ТОНИ
Тони вади болни зъбки,
новички реди кат’ гъбки.
А зад нея бди сестрата
в ред дали е апарата.
Пациентът е доволен.
Сега в този свят охолен,
имаш ли си зъби здрави,
вкусотиите корави
ще ти бъдат лесна плячка
– да се храниш е играчка!
Само, че не дай си Боже
Мими Виткова да може
кабинета да закрие,
работата да затрие.
Не, това не ще се случи,
тя не може да сполучи!
Тони пак ще вади зъбки
и ще ги реди кат’ гъбки!
Пловдив, 03.1996 год.
Щом си от “Табакпроект”
често имаш нов обект.
Може да е натурален
или даже сексуален,
при нас туй е без значение,
щом работиш го с умение.
А когато шефът каже,
че с премия ще те “смаже”
или пък ти обещава
“частно” да ти разрешава,
сетни силици напрягаш
и обекта в папки слагаш,
но . . . ако е натурален.
Ако пък е сексуален,
го завеждаш на банкета
даван от Профкомитета.
Там “Булгартабак” ще плаща
и жената не те хваща,
а в семейния бюджет
всичко ще ти е наред.
Тъй сме ние в “Табакпроект”
щом приключим нов обект.
Пловдив, 09.1986 год.
НА ПЕНКА
Пенка е на петдесет!
Господ здраве да й дава
и криле да понесе
медицинската си слава!
Да си нейно протеже
в болницата респектира
доценти, лекари, мъже,
лекуването провокира.
Тя е хубава жена,
но, за да си близък с нея,
трябва да помислиш как
да станеш секси-котарак.
Пенке, нека си на петдесет,
но през таз година славна,
както чакахме отдавна
да спечели СДС!
Пловдив, 06.1994 год.
ПРИ ТОНИ
Тони вади болни зъбки,
новички реди кат’ гъбки.
А зад нея бди сестрата
в ред дали е апарата.
Пациентът е доволен.
Сега в този свят охолен,
имаш ли си зъби здрави,
вкусотиите корави
ще ти бъдат лесна плячка
– да се храниш е играчка!
Само, че не дай си Боже
Мими Виткова да може
кабинета да закрие,
работата да затрие.
Не, това не ще се случи,
тя не може да сполучи!
Тони пак ще вади зъбки
и ще ги реди кат’ гъбки!
Пловдив, 03.1996 год.
III. ПОЛИТИЧЕСКИ
МИНЬОРНО
С една гърдичка ти остана,
аз пък съм без пишка,
стана тя, каквато стана,
няма вече гушка!
Ким е пак със болно дупе,
и е без мадама,
иска му се на горкото
и за него няма.
Годините на Луканов
вече се задават,
опашките за олио
все по-дълги стават.
СДС-то се разпада!
Кой ли е виновен?
Желевата ли ливада
или червен спомен?
БСП-то е причина
избори да няма.
Неизбежната кончина
пак ще е измама.
Дали Господ е от наште
не мога да кажа,
но парите, че не стигат
лесно ще докажа.
Светлинката във тунела
вече не се мярка.
Где е тази ръка смела
да ни вземе мярка?
Пловдив, 07.1994 год.
МИНЬОРНО
С една гърдичка ти остана,
аз пък съм без пишка,
стана тя, каквато стана,
няма вече гушка!
Ким е пак със болно дупе,
и е без мадама,
иска му се на горкото
и за него няма.
Годините на Луканов
вече се задават,
опашките за олио
все по-дълги стават.
СДС-то се разпада!
Кой ли е виновен?
Желевата ли ливада
или червен спомен?
БСП-то е причина
избори да няма.
Неизбежната кончина
пак ще е измама.
Дали Господ е от наште
не мога да кажа,
но парите, че не стигат
лесно ще докажа.
Светлинката във тунела
вече не се мярка.
Где е тази ръка смела
да ни вземе мярка?
Пловдив, 07.1994 год.
ФИЛОСОВСКИ РАЗМИСЛИ
Философът Колипатков
вече има нов лозунг,
напористо го пробутва
както клипа на “Самсунг”
“Братя, в Щатите е лошо,
не пътувайте за там.
При нас жив е още Тошо
и приемникът му Жан!”
В САЩ опашки даже няма
и брашното им е бол.
Скуката им е голяма,
а народът ходи гол.
При нас с боновите книжки
нов живот ще изградим,
а със клепналите пишки
нацията – обновим!
Ех, какъв живот ни чака!
Доларът ще стане лев,
а курвите на битака
ще се цанят – две за лев.
Нищо, че вода пак няма,
а и токът май е спрял.
Туй е вражеска измама,,
нали ти си още цял.
А за хляба и брашното,
врява вдига се до Бога.
Нека то да ни е злото,
няма место за тревога.
“Че такова нещо няма,.
каза член на кабинета,
нали нашата програма
прие цялата планета.”
Братя, имайте ми вяра!
Туй не е случаен зов!
Във САЩ всичко е без мяра,
тука е животът нов!
Малоградец, 07.1996 год.
Философът Колипатков
вече има нов лозунг,
напористо го пробутва
както клипа на “Самсунг”
“Братя, в Щатите е лошо,
не пътувайте за там.
При нас жив е още Тошо
и приемникът му Жан!”
В САЩ опашки даже няма
и брашното им е бол.
Скуката им е голяма,
а народът ходи гол.
При нас с боновите книжки
нов живот ще изградим,
а със клепналите пишки
нацията – обновим!
Ех, какъв живот ни чака!
Доларът ще стане лев,
а курвите на битака
ще се цанят – две за лев.
Нищо, че вода пак няма,
а и токът май е спрял.
Туй е вражеска измама,,
нали ти си още цял.
А за хляба и брашното,
врява вдига се до Бога.
Нека то да ни е злото,
няма место за тревога.
“Че такова нещо няма,.
каза член на кабинета,
нали нашата програма
прие цялата планета.”
Братя, имайте ми вяра!
Туй не е случаен зов!
Във САЩ всичко е без мяра,
тука е животът нов!
Малоградец, 07.1996 год.
ЧЕРВЕНИ РАЗМИСЛИ
Нищо Елцин че спечели,
а Зюганов изгоря.
Редовете ни са цели
и червената звезда
във Пхенян и във Хавана,
грей над своите чеда.
За насъщната прехрана
препоръчват ни чорба
от корени и трева.
Било вкусотия страшна
за възрастни и деца.
Великият Ким Ир Сен
тихо си лежи във гроба,
а големият проблем -
комунизъм – чиста проба
остана неразрешен.
В Куба от глад ослепяват,
за тях то не е беда.
Ако долари им дават,
ще се справят и с това.
А за нас – какво да кажем?
Виденов се справя гот.
Филията да намажем,
чака целият народ.
Избори сега ще правим.
Кандидати има бол.
Народът как ще нахраним,
когато се бос и гол?
Неотдавна Ванга каза,
че Пирински ще спечели,
а от СДС-то викат:
“Туй са врели-некипели.”
Гушките си да напълним,
туй е най-добрата вест,
а законите в страната,
нека прави Благовест.
Той нали е безпартиен,
може и да съгреши,
но носът му щом натрием,
споровете ще реши.
Вдигне ли се олелия,
ще ни чака тежка зима
Но на власт докат сме ние,
мир в България ще има!
Малоградец, 07.1996 год.
Нищо Елцин че спечели,
а Зюганов изгоря.
Редовете ни са цели
и червената звезда
във Пхенян и във Хавана,
грей над своите чеда.
За насъщната прехрана
препоръчват ни чорба
от корени и трева.
Било вкусотия страшна
за възрастни и деца.
Великият Ким Ир Сен
тихо си лежи във гроба,
а големият проблем -
комунизъм – чиста проба
остана неразрешен.
В Куба от глад ослепяват,
за тях то не е беда.
Ако долари им дават,
ще се справят и с това.
А за нас – какво да кажем?
Виденов се справя гот.
Филията да намажем,
чака целият народ.
Избори сега ще правим.
Кандидати има бол.
Народът как ще нахраним,
когато се бос и гол?
Неотдавна Ванга каза,
че Пирински ще спечели,
а от СДС-то викат:
“Туй са врели-некипели.”
Гушките си да напълним,
туй е най-добрата вест,
а законите в страната,
нека прави Благовест.
Той нали е безпартиен,
може и да съгреши,
но носът му щом натрием,
споровете ще реши.
Вдигне ли се олелия,
ще ни чака тежка зима
Но на власт докат сме ние,
мир в България ще има!
Малоградец, 07.1996 год.
ИСТОРИЯТА НА ЕДНО МИНИСТЕРСТВО
Тук са се трудили Славейков и Вазов,
по партийно влезе и Начо Папазов.
А като пристигна Царят от Мадрид,
за да ни направи народа по-сит,
Атанасов Владко седна на креслото.
Дано Дядо Господ го пази от злото!
Сега той решава какво да се прави
и от матура кой ще се избави.
Владко ще издигне родната наука,
че ако я няма – ще настане скука.
Както вече пишат разни папараци
за тази цел трябват финикийски знаци.
Трябват, ама няма, даже Царят знае,
само Атанасов все още си трае.
Той се оправдава: “Велчев не ми дава.”
Абе как ще дава, не е дойна крава!
Но където може да се съкращава,
Владко действа смело – нищо не прощава.
До кога ще трае тази дивотия
и как да избегнем нашта немотия?
Пловдив, 04.12.2002 год.
Тук са се трудили Славейков и Вазов,
по партийно влезе и Начо Папазов.
А като пристигна Царят от Мадрид,
за да ни направи народа по-сит,
Атанасов Владко седна на креслото.
Дано Дядо Господ го пази от злото!
Сега той решава какво да се прави
и от матура кой ще се избави.
Владко ще издигне родната наука,
че ако я няма – ще настане скука.
Както вече пишат разни папараци
за тази цел трябват финикийски знаци.
Трябват, ама няма, даже Царят знае,
само Атанасов все още си трае.
Той се оправдава: “Велчев не ми дава.”
Абе как ще дава, не е дойна крава!
Но където може да се съкращава,
Владко действа смело – нищо не прощава.
До кога ще трае тази дивотия
и как да избегнем нашта немотия?
Пловдив, 04.12.2002 год.
IV. РОДНИНИ
НА НАСИ
Мамо, Насето не спи,
бързо поеми го ти.
Патето се е наспало
и е вече огладняло.
Хайде Мамо, не бави се,
бързо, бързо приготви се!
Ех, че сладичко млекце
пуска малкото зрънце.
Папкай Насе, порастни,
мъж голям ще станеш ти!
Малък Патишон на татко,
папкай Насе, мое сладко!
Папкай, папкай!
Пловдив, 06.1951 год.
НА НАСИ
Мамо, Насето не спи,
бързо поеми го ти.
Патето се е наспало
и е вече огладняло.
Хайде Мамо, не бави се,
бързо, бързо приготви се!
Ех, че сладичко млекце
пуска малкото зрънце.
Папкай Насе, порастни,
мъж голям ще станеш ти!
Малък Патишон на татко,
папкай Насе, мое сладко!
Папкай, папкай!
Пловдив, 06.1951 год.
ПОЖЕЛАНИЕ ДО ТОНИ
На АНТОНИЯ-ЛЮДМИЛА
Вуйна, Вуйчо пожелават
да расте, да бъде мила,
дните й в радост да минават!
Само по два крокодила
на нощ да я посещават!
А когато е голяма
и когато стане “мама”,
да си има две детенца,
хубави – като цветенца!
После само за престиж
едно внуче във Париж!
САНКА, АНГЕЛ
Пловдив, …………………..
ПЯСЪЧИНКО АФРИКАНСКИ
Рече Живо рече, каза и отсече:
“Хайде Мечко моя в Африка да идем,
в Африка да идем, на пясък да легнем,
ти ще си отдолу, аз ще съм отгоре
и да си направим малък пясъчинко
Ала Зина рече: “Много е далече”.
После Живо рече, каза и отсече:
“Хайде Бабо Мецо дома да си идем,
дома да си идем, във хола да легнем,
ти ще си отгоре, аз ще съм отдолу
и тъй да направим малък пясъчинко.
Ала Зина рече: “Аз съм стара вече”.
Тогаз Живо рече, каза и отсече:
“Хайде мари Мечко във Свищов да идем,
във Свищов да идем, на двора да седнем,
ти ще бъдеш в дясно, аз ще бъда в ляво,
може пък да стане малък пясъчинко.
Зина само рече: “Луд си бе човече”.
Както Живо рече, тъй се случка случи
В Свищов пристигнаха, на двора седнаха.
Зина зяпа Живо, Живо гледа Зина,
Зина хваща Живо, Живо сграбчва Зина,
и догде да охнат, докато изпъшкат,
чудото се случи – стана пясъчинко
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Гледа Бабчи Дончи, гледа и не вярва.
Гледат Митко, Румен, гледат и се мръщят.
Чуват Джини, Тони, чуват и се чудят.
Чуват Вуйна, Вуйчо, чуват и се радват.
Туй чудо какво е и как тъй се случи,
че изведнъж стана малък пясъчинко?
Тежко Живо рече, каза и отсече:
“Щом аз съм го рекъл, друго и не може,
мощ голяма крие моето брачно ложе,
пясъчинко стана – не е африкански,
но кат Свищовлия – ще е харамия.”
Пловдив, 05.1975 год.
ТОНИНАТА ЧЕТА
Мама Тони има чета,
малка чета – две зверчета.
Тошко първото се казва.
Мама често го наказва,
щото много, много пърпа
и със малкото се дърпа.
Кара милия си Дядо
кат’ маймунка да се мръщи,
за да има мира в къщи.
“Яж бе Тошко, казва Дядо,
яж, да станеш момче младо,
момче младо – харамия!”
“Искам да съм бояджия”,
отговаря Тошко смело
и повдига гордо чело.
Второто се казва Зинка,
малко, черно кат’ маслинка.
Баба Зина го обича.
Дядо Живко го облича,
Мама Тони го пере,
А пък то сере, сере!
Мама Тони има чета,
малка чета от зверчета.
Да растат, да бъдат здрави
и с главите си корави
бъдеще да изградят,
свои чети да родят!
Пловдив, 02.1976 год.
НОВ ДЮЛГЕРОВ
Нов ДЮЛГЕРОВ вече има,
да живее до амина!
Насето го сътвори,
Магда с мъка го роди,
първа АНГЕЛ го нарече
и сега това човече
обичта ни заслужава,
щото рода продължава.
Да расте, да бъде здраво,
честно и с пишле кораво.
Туй ДЮЛГЕРЧЕ, свидно, мило,
в себе си е съхранило
нашите мечти, стремежи
и несбъднати копнежи.
То ще бъде туй, което
ние не станахме. И ето
слънцето му се усмихва,
засмяно то леко кихва
и със грейнали очички,
гледа радостно към всички!
Пловдив, 08.1982 год.
На АНТОНИЯ-ЛЮДМИЛА
Вуйна, Вуйчо пожелават
да расте, да бъде мила,
дните й в радост да минават!
Само по два крокодила
на нощ да я посещават!
А когато е голяма
и когато стане “мама”,
да си има две детенца,
хубави – като цветенца!
После само за престиж
едно внуче във Париж!
САНКА, АНГЕЛ
Пловдив, …………………..
ПЯСЪЧИНКО АФРИКАНСКИ
Рече Живо рече, каза и отсече:
“Хайде Мечко моя в Африка да идем,
в Африка да идем, на пясък да легнем,
ти ще си отдолу, аз ще съм отгоре
и да си направим малък пясъчинко
Ала Зина рече: “Много е далече”.
После Живо рече, каза и отсече:
“Хайде Бабо Мецо дома да си идем,
дома да си идем, във хола да легнем,
ти ще си отгоре, аз ще съм отдолу
и тъй да направим малък пясъчинко.
Ала Зина рече: “Аз съм стара вече”.
Тогаз Живо рече, каза и отсече:
“Хайде мари Мечко във Свищов да идем,
във Свищов да идем, на двора да седнем,
ти ще бъдеш в дясно, аз ще бъда в ляво,
може пък да стане малък пясъчинко.
Зина само рече: “Луд си бе човече”.
Както Живо рече, тъй се случка случи
В Свищов пристигнаха, на двора седнаха.
Зина зяпа Живо, Живо гледа Зина,
Зина хваща Живо, Живо сграбчва Зина,
и догде да охнат, докато изпъшкат,
чудото се случи – стана пясъчинко
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Гледа Бабчи Дончи, гледа и не вярва.
Гледат Митко, Румен, гледат и се мръщят.
Чуват Джини, Тони, чуват и се чудят.
Чуват Вуйна, Вуйчо, чуват и се радват.
Туй чудо какво е и как тъй се случи,
че изведнъж стана малък пясъчинко?
Тежко Живо рече, каза и отсече:
“Щом аз съм го рекъл, друго и не може,
мощ голяма крие моето брачно ложе,
пясъчинко стана – не е африкански,
но кат Свищовлия – ще е харамия.”
Пловдив, 05.1975 год.
ТОНИНАТА ЧЕТА
Мама Тони има чета,
малка чета – две зверчета.
Тошко първото се казва.
Мама често го наказва,
щото много, много пърпа
и със малкото се дърпа.
Кара милия си Дядо
кат’ маймунка да се мръщи,
за да има мира в къщи.
“Яж бе Тошко, казва Дядо,
яж, да станеш момче младо,
момче младо – харамия!”
“Искам да съм бояджия”,
отговаря Тошко смело
и повдига гордо чело.
Второто се казва Зинка,
малко, черно кат’ маслинка.
Баба Зина го обича.
Дядо Живко го облича,
Мама Тони го пере,
А пък то сере, сере!
Мама Тони има чета,
малка чета от зверчета.
Да растат, да бъдат здрави
и с главите си корави
бъдеще да изградят,
свои чети да родят!
Пловдив, 02.1976 год.
НОВ ДЮЛГЕРОВ
Нов ДЮЛГЕРОВ вече има,
да живее до амина!
Насето го сътвори,
Магда с мъка го роди,
първа АНГЕЛ го нарече
и сега това човече
обичта ни заслужава,
щото рода продължава.
Да расте, да бъде здраво,
честно и с пишле кораво.
Туй ДЮЛГЕРЧЕ, свидно, мило,
в себе си е съхранило
нашите мечти, стремежи
и несбъднати копнежи.
То ще бъде туй, което
ние не станахме. И ето
слънцето му се усмихва,
засмяно то леко кихва
и със грейнали очички,
гледа радостно към всички!
Пловдив, 08.1982 год.
НА БУНЧЕТО
От НАРЕЧЕН,
една книга – спомен вечен,
двама “сладки” подаряват,
като много се надяват,
че таз’ интересна тема
по “диагонална” схема
бързо ще се прочете
и от всички разбере.
Даже Ласи ще научи,
че във нея няма куче!
А загадката накрая
ще откриеш, то се знае,
в тези господа брадати
композитори познати.
САНКА и АНГЕЛ
Наречен, 04.05.1988 год.
/Посвещение на книга подарена на
Анна Дюлгерова/
една книга – спомен вечен,
двама “сладки” подаряват,
като много се надяват,
че таз’ интересна тема
по “диагонална” схема
бързо ще се прочете
и от всички разбере.
Даже Ласи ще научи,
че във нея няма куче!
А загадката накрая
ще откриеш, то се знае,
в тези господа брадати
композитори познати.
САНКА и АНГЕЛ
Наречен, 04.05.1988 год.
/Посвещение на книга подарена на
Анна Дюлгерова/
ЕЖЕДНЕВИЕ
Три кокошки се събрали
и на приказка седнали
Тлъстичка била едната,
втората пък – очилата,
третата – стои надомно,
щото и е неудобно.
“Хайде боб да сготвим днеска,
от месото хващам треска”,
казала една от трите
и размахала иглите,
със които си плетяла
някаква жилетка бяла.
“Може боб, но със сланинка,
ще го сготвя аз саминка
и ще видите тогаз
колко вкусно готвя аз”.
“Днес в градината ще копам.
После може да докопам
някоя бубонка черна,
вчера една ми се мерна.
Сашо много ги обича,
зарад тях по мене тича”.
“С Ангел ще се къпем днеска.
Той от баня хваща треска.
Цяла седмица се крие,
краката си да не мие.
Не знам как да го науча
чистотата да обича.
Тез Дюлгерови – мърлячи,
само тичат по илачи,
та дано им станат пишките,
кат по границата вишките”.
Тъй говорили си тричките,
а през това време всичките:
Ричи, Ринчи, Ким и Бони,
сякаш дяволът ги гони,
със стомасите си празни,
хукнали в посоки разни.
Малоградец, 06.1993 год.
Три кокошки се събрали
и на приказка седнали
Тлъстичка била едната,
втората пък – очилата,
третата – стои надомно,
щото и е неудобно.
“Хайде боб да сготвим днеска,
от месото хващам треска”,
казала една от трите
и размахала иглите,
със които си плетяла
някаква жилетка бяла.
“Може боб, но със сланинка,
ще го сготвя аз саминка
и ще видите тогаз
колко вкусно готвя аз”.
“Днес в градината ще копам.
После може да докопам
някоя бубонка черна,
вчера една ми се мерна.
Сашо много ги обича,
зарад тях по мене тича”.
“С Ангел ще се къпем днеска.
Той от баня хваща треска.
Цяла седмица се крие,
краката си да не мие.
Не знам как да го науча
чистотата да обича.
Тез Дюлгерови – мърлячи,
само тичат по илачи,
та дано им станат пишките,
кат по границата вишките”.
Тъй говорили си тричките,
а през това време всичките:
Ричи, Ринчи, Ким и Бони,
сякаш дяволът ги гони,
със стомасите си празни,
хукнали в посоки разни.
Малоградец, 06.1993 год.
СТОПАНКАТА НА
ПОЛИМЕНОВАТА КЪЩА
Късна пролет щом настане,
Зина бърза да пристане
в Полименовата къща.
Нищо, че е само тъща,
с опит и ръка корава,
тя имота управлява.
И за да не е самичка
идва нейната сестричка.
С нея се домъква тук
и Сиамският борсук.
Скоро идват кат барони
пловдивските Патишони.
С тях, разбира се, е Ким,
от години – неделим.
За да има Ким другарче,
се доставя помиярче.
За мадама пък на Ричи
е проскубаната Ринчи.
Така четата е цяла
и във къщичката бяла
всеки си отрано знае
къде може да пикае:
кой в гърнето, кой в буркана,
кой на росната поляна.
Трябва ред да има тука,
няма без това сполука!
Кой в градината ще копа,
кой бубонки ще докопа,
вишни кой ще набере,
кучето къде сере,
кой за мляко сутрин ходи,
кой по тъмно вечер броди,
колко сирене да има,
що да купим в магазина,
кои копъра да полива,
кой ще ходи за коприва?
Кафе кога да се пие,
кой краката си ще мие?
Да направим пай с череши.
Ангел трябва да се среши,
Сийчето на гости иде,
тъй не трябва да го види.
Сашо иди пак с мотика,
ще го каним на мастика . . .
Тъй неделя след неделя
Зина всичко разпределя,
но тя най-усърдно шета
на таз многобройна чета.
Господ здраве да й дава,
добро да не я остава.
Сто години да се връща
в Полименовата къща,
този земен рай за всички,
хора, кучета и птички.
Малоградец, 07.1993 год.
ПОЛИМЕНОВАТА КЪЩА
Късна пролет щом настане,
Зина бърза да пристане
в Полименовата къща.
Нищо, че е само тъща,
с опит и ръка корава,
тя имота управлява.
И за да не е самичка
идва нейната сестричка.
С нея се домъква тук
и Сиамският борсук.
Скоро идват кат барони
пловдивските Патишони.
С тях, разбира се, е Ким,
от години – неделим.
За да има Ким другарче,
се доставя помиярче.
За мадама пък на Ричи
е проскубаната Ринчи.
Така четата е цяла
и във къщичката бяла
всеки си отрано знае
къде може да пикае:
кой в гърнето, кой в буркана,
кой на росната поляна.
Трябва ред да има тука,
няма без това сполука!
Кой в градината ще копа,
кой бубонки ще докопа,
вишни кой ще набере,
кучето къде сере,
кой за мляко сутрин ходи,
кой по тъмно вечер броди,
колко сирене да има,
що да купим в магазина,
кои копъра да полива,
кой ще ходи за коприва?
Кафе кога да се пие,
кой краката си ще мие?
Да направим пай с череши.
Ангел трябва да се среши,
Сийчето на гости иде,
тъй не трябва да го види.
Сашо иди пак с мотика,
ще го каним на мастика . . .
Тъй неделя след неделя
Зина всичко разпределя,
но тя най-усърдно шета
на таз многобройна чета.
Господ здраве да й дава,
добро да не я остава.
Сто години да се връща
в Полименовата къща,
този земен рай за всички,
хора, кучета и птички.
Малоградец, 07.1993 год.
КИМ И БОНИ
Ким е кралски пудел, черен,
къдрав, много умен, верен.
Бони пък е помиярче,
но за Ким е секс-другарче.
Ким е мъж, мома е Бони
и затова той я гони,
гали, милва и целува,
кога ще се налудува?
Тя отвръща му спонтанно,
и го търси непрестанно.
А Ким, щом зора се пукне,
мисли само как да чукне,
въпреки, че тя е малка
и му служи за близалка.
Всеки ден са по-приятни,
просто са невероятни,
тези мили животинки,
хубави като картинки.
Тъй минават мирно дните
и не знаят те, горките,
че на дружбата им славна
е замислено отдавна
да се сложи край когато
се изниже това лято.
Малоградец, 07.1993 год.
Ким е кралски пудел, черен,
къдрав, много умен, верен.
Бони пък е помиярче,
но за Ким е секс-другарче.
Ким е мъж, мома е Бони
и затова той я гони,
гали, милва и целува,
кога ще се налудува?
Тя отвръща му спонтанно,
и го търси непрестанно.
А Ким, щом зора се пукне,
мисли само как да чукне,
въпреки, че тя е малка
и му служи за близалка.
Всеки ден са по-приятни,
просто са невероятни,
тези мили животинки,
хубави като картинки.
Тъй минават мирно дните
и не знаят те, горките,
че на дружбата им славна
е замислено отдавна
да се сложи край когато
се изниже това лято.
Малоградец, 07.1993 год.
НА ВИЛИ
С.А.К. на Вили пожелават
за рождения й ден
радостите рой да стават,
всеки час и всеки ден.
Двете дъщерички сладки
да се учат и растат.
Те са истински загадки,
патки няма да пасат.
За откраднатата Лада
да си купи “Форд-Магура”,
а към него – за награда
да получи доцентура!
Като физик да успее
нов закон да сътвори.
Славата й да изгрее,
както при Мадам Кюри!
С.А.К. на Вили пожелават
за рождения й ден
радостите рой да стават,
всеки час и всеки ден.
Двете дъщерички сладки
да се учат и растат.
Те са истински загадки,
патки няма да пасат.
За откраднатата Лада
да си купи “Форд-Магура”,
а към него – за награда
да получи доцентура!
Като физик да успее
нов закон да сътвори.
Славата й да изгрее,
както при Мадам Кюри!
Пловдив, 09.1994 год.
МОЕТО МОМИЧЕ
Нямам нужда от причина,
за да мисля за Христина.
Тя е моето момиче,
нежно, свежо кат кокиче.
С очи – синички звездички,
бързо очарова всички.
Щом засвири на пияно,
публиката чака само
да чуй първите акорди.
Дъх спотайва! Ние сме горди,
всеки нос нагоре вири!
Нашата Христина свири!
В клас, когато да я зърна,
искам да си я прегърна!
На друг също му се иска,
но от мене не му стиска,
щото яки хватки зная,
със които ще го смая.
Двама да сме със Христина,
до година, до амина!
Нямам нужда от причина,
за да мисля за Христина.
Тя е моето момиче,
нежно, свежо кат кокиче.
С очи – синички звездички,
бързо очарова всички.
Щом засвири на пияно,
публиката чака само
да чуй първите акорди.
Дъх спотайва! Ние сме горди,
всеки нос нагоре вири!
Нашата Христина свири!
В клас, когато да я зърна,
искам да си я прегърна!
На друг също му се иска,
но от мене не му стиска,
щото яки хватки зная,
със които ще го смая.
Двама да сме със Христина,
до година, до амина!
Малоградец, 07.06.1995 год.
ВМЕСТО ВЕНЕЦ
/На Румян/
Облечена в черно, тихо плаче,
в ръцете си държи касетофон,
а от ковчега Румян слуша
“Имам блус за теб” от Гери Мур.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
На брака им със Санка бяхме,
той беше брак щастлив.
Леглото им с цветя постлахме,
за да не бъде пътя им трънлив.
Не зная за годините изминали
над две десетилетия са те.
Но Тошко и Зина са свидетели
щастливо как расте едно дете.
Защо жестоката съдба реши
сега внезапно да ви раздели?
Кой от вас къде и как сгреши,
кога, какви направихте бели?
Не! Тук никой не е съгрешил.
Румян бе просто извънземен
и Бог навярно е решил
– на този свят не е потребен!
Не бива да униваш Тони.
Всички Дюлгерови сме с теб.
Пак щастие ще те догони.
Дни светли чакат те напред!
Вуйчо Ангел
и всички Дюлгерови
Пловдив, 09.1995 год.
/На Румян/
Облечена в черно, тихо плаче,
в ръцете си държи касетофон,
а от ковчега Румян слуша
“Имам блус за теб” от Гери Мур.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
На брака им със Санка бяхме,
той беше брак щастлив.
Леглото им с цветя постлахме,
за да не бъде пътя им трънлив.
Не зная за годините изминали
над две десетилетия са те.
Но Тошко и Зина са свидетели
щастливо как расте едно дете.
Защо жестоката съдба реши
сега внезапно да ви раздели?
Кой от вас къде и как сгреши,
кога, какви направихте бели?
Не! Тук никой не е съгрешил.
Румян бе просто извънземен
и Бог навярно е решил
– на този свят не е потребен!
Не бива да униваш Тони.
Всички Дюлгерови сме с теб.
Пак щастие ще те догони.
Дни светли чакат те напред!
Вуйчо Ангел
и всички Дюлгерови
Пловдив, 09.1995 год.
МАЛОГРАДЕШКА ИДИЛИЯ
Буба има едно дъбче,
то е нейната находка
Ким и Ангел ежедневно
правят своята разходка.
Само Зинчето, горкото,
няма дъбче, ни находка.
Тука хлябът и млекото
стават повод за разходка.
А когато вода няма,
атмосферата е жежка.
Бедата е по-голяма
и разходката по-тежка.
Тъй в Малоградец живеем,
спокойно минават дните,
но не винаги умеем
да избягваме кавгите.
Ала без това не може,
трябва да сме философи,
иначе – не дай си Боже,
ще се пишат тъпи строфи.
Малоградец, 07.1996 год.
Буба има едно дъбче,
то е нейната находка
Ким и Ангел ежедневно
правят своята разходка.
Само Зинчето, горкото,
няма дъбче, ни находка.
Тука хлябът и млекото
стават повод за разходка.
А когато вода няма,
атмосферата е жежка.
Бедата е по-голяма
и разходката по-тежка.
Тъй в Малоградец живеем,
спокойно минават дните,
но не винаги умеем
да избягваме кавгите.
Ала без това не може,
трябва да сме философи,
иначе – не дай си Боже,
ще се пишат тъпи строфи.
Малоградец, 07.1996 год.
ПИСМО ОТ КОНСТАНТИН
ДО ПРАБАБА ЗИНА
Седнал, прав или засмян,
аз съм калпазан голям!
Пищя като бяла мишка,
щом в ръцете нямам книжка.
С ококорени очички
мисля вечно за белички.
Хвърлям, пискам и се смея
кога нещо разпилея.
Понякога много слушкам
и разказвам и се гушкам
и да спинкам сладко знам,
за да стана по-голям.
Майка ми е поетеса,
хубава – като принцеса!
Татко пък е философ,
той гради живота нов.
Бабинко, ела ни виж,
как живеем ний в Париж!
Мама казва, че у вас
скоро избоЛи ще има.
Аз съм малък, но съм син!
Твоят пЛавнук – Константин.
Пловдив, 2 юни, 2001 год.
ДО ПРАБАБА ЗИНА
Седнал, прав или засмян,
аз съм калпазан голям!
Пищя като бяла мишка,
щом в ръцете нямам книжка.
С ококорени очички
мисля вечно за белички.
Хвърлям, пискам и се смея
кога нещо разпилея.
Понякога много слушкам
и разказвам и се гушкам
и да спинкам сладко знам,
за да стана по-голям.
Майка ми е поетеса,
хубава – като принцеса!
Татко пък е философ,
той гради живота нов.
Бабинко, ела ни виж,
как живеем ний в Париж!
Мама казва, че у вас
скоро избоЛи ще има.
Аз съм малък, но съм син!
Твоят пЛавнук – Константин.
Пловдив, 2 юни, 2001 год.
КАКВО МУ ТРЯБВА НА ЧОВЕК
/според рекламата на БНТ/
Какво му трябва на човек?
– Мила сестра;
– Добро куче;
– Дом на “Звезда” 5;
– Компютър с интернет;
– Водка № 5;
– Внук и внучка във “Адванс”;
– Пенсията във аванс;
– И за по-голям престиж
едно внуче във Париж!
Това му трябва на човек,
за да живее поне век!
Пловдив, 29.10.2001 год.
/според рекламата на БНТ/
Какво му трябва на човек?
– Мила сестра;
– Добро куче;
– Дом на “Звезда” 5;
– Компютър с интернет;
– Водка № 5;
– Внук и внучка във “Адванс”;
– Пенсията във аванс;
– И за по-голям престиж
едно внуче във Париж!
Това му трябва на човек,
за да живее поне век!
Пловдив, 29.10.2001 год.
ПИСМО ОТ КУЧЕТО КИМ
ДО КОТАРАКА Г-Н ЖОРЖ
Драги Жорж, не се прави на важен
– отговаряй бързо на писмата!
Щото мога аз да стана страшен
и направя от котка – салата!
Моите стопани са чудесни
и ме водят често на разходка.
Твоите – те са също свестни,
а и ти си много умна котка!
Извинявай, че ти казах “котка”,
знам, че ти си славен котарак.
Но как да римувам тук “разходка”?
Подскажи ми, моля ти се, как?
Нали не съм Недялко Йорданов?
Той за всяка дума има рима.
Иска да строи живота нов,
ако БСП го чака догодина!
Ти сигурно работиш на компютър?
Стопанина ти добре знае как.
Моят пък се прави все на хитър.
Но в тази област, явно, е левак.
Как си по въпросите на секса?
По таз тема аз вече съм пас.
Мисля си за нашите стопани. Те са
и по секса, явно като нас
Сега трябва да спирам писмото.
Вечерята ми вече е готова.
Мама Зинчи се сърди когато
нещо не както трябва става.
“Чао” – така хората си казват,
когато се приятелски разделят.
С това възпитание показват,
макар, че с нас не го споделят.
Пловдив, 16.07.2002 год.
ДО КОТАРАКА Г-Н ЖОРЖ
Драги Жорж, не се прави на важен
– отговаряй бързо на писмата!
Щото мога аз да стана страшен
и направя от котка – салата!
Моите стопани са чудесни
и ме водят често на разходка.
Твоите – те са също свестни,
а и ти си много умна котка!
Извинявай, че ти казах “котка”,
знам, че ти си славен котарак.
Но как да римувам тук “разходка”?
Подскажи ми, моля ти се, как?
Нали не съм Недялко Йорданов?
Той за всяка дума има рима.
Иска да строи живота нов,
ако БСП го чака догодина!
Ти сигурно работиш на компютър?
Стопанина ти добре знае как.
Моят пък се прави все на хитър.
Но в тази област, явно, е левак.
Как си по въпросите на секса?
По таз тема аз вече съм пас.
Мисля си за нашите стопани. Те са
и по секса, явно като нас
Сега трябва да спирам писмото.
Вечерята ми вече е готова.
Мама Зинчи се сърди когато
нещо не както трябва става.
“Чао” – така хората си казват,
когато се приятелски разделят.
С това възпитание показват,
макар, че с нас не го споделят.
Пловдив, 16.07.2002 год.
НА ЗИНА
– Пиленце мъничко
що си тъй самичко?
– Аз не съм самичко,
щото имам всичко!
Във Париж правнуче,
на “Звезда” 5 – куче.
Там с Батко живеем
и си песни пеем.
Ала той е хитър,
пише на компютър,
за да няма време
за по-вече бреме.
Аз сама се блъскам,
подове да лъскам,
и приготвям разни
вкусотии мазни.
Хубаво живеем
с Батко и се смеем,
че Здравната каса
с болести довтаса.
– Пиленце любимо,
ела с мен на кино!
– Киното, човече,
сега е далече.
В къщи ще остана
работа да хвана,
щото Батко чака
да лапне черпака.
Все за туй говори,
обича да спори,
но за мен е лесно,
хващам го “на тясно”.
Боже, що да сторя,
да го заговоря
на теми културни
по-литературни?
За музика, кино,
за живота в синьо.
Но той не поема,
иска друга тема.
За техника, значи,
но аз, мило братче,
тук съм много слаба,
а съм и прабаба.
Това добре знаеш,
недей да се маеш!
Тъй ще си живеем,
тъй ще си стареем!
Пловдив, 21.09.2002 год.
– Пиленце мъничко
що си тъй самичко?
– Аз не съм самичко,
щото имам всичко!
Във Париж правнуче,
на “Звезда” 5 – куче.
Там с Батко живеем
и си песни пеем.
Ала той е хитър,
пише на компютър,
за да няма време
за по-вече бреме.
Аз сама се блъскам,
подове да лъскам,
и приготвям разни
вкусотии мазни.
Хубаво живеем
с Батко и се смеем,
че Здравната каса
с болести довтаса.
– Пиленце любимо,
ела с мен на кино!
– Киното, човече,
сега е далече.
В къщи ще остана
работа да хвана,
щото Батко чака
да лапне черпака.
Все за туй говори,
обича да спори,
но за мен е лесно,
хващам го “на тясно”.
Боже, що да сторя,
да го заговоря
на теми културни
по-литературни?
За музика, кино,
за живота в синьо.
Но той не поема,
иска друга тема.
За техника, значи,
но аз, мило братче,
тук съм много слаба,
а съм и прабаба.
Това добре знаеш,
недей да се маеш!
Тъй ще си живеем,
тъй ще си стареем!
Пловдив, 21.09.2002 год.
V. НА САНКА
НА САНКА
С една гърдичка ти остана,
зла участ другата отне.
Защо, о Боже, така стана,
че пак приличаш на дете?
Щом таз зловеща диагноза
ти със голям кураж прие,
за мен бе сигурна прогноза,
че всичко пак ще е добре.
С копнеж те чакам да се върнеш
в нашето мъничко гнездо
и своето патенце да зърнеш,
то е сега с едно око.
Ти пак ще бъдеш като птичка,
грижовна, мила и добра,
а аз . . . приведен със метличка
ще чистя нашите легла.
Ще видиш пак ще влезе радост
във нашия уютен дом
и зайчетата, нашата младост,
ще имат сигурен подслон.
Пловдив, 02.1990 год.
ЖЪЛТУРЧЕ
Миличко жълтурче,
жълтичко сладурче,
като лежиш в бокса
как ли ще прокопсаш?
Диагноза няма
тревога голяма!
Я ела си дома
при твоите двама,
че твоите двама
пак са без мадама.
Кога в дома влезеш
и ведро усмихнеш,
слънчице ще грейне,
птиченце ще пейне.
Ти за нас се грижиш
като майка квачка.
От праха ни пазиш
кат прахосмукачка.
Прах да се обира
много е полезно.
В прах да се живее
дяволски е вредно.
Я ела си в къщи,
майчица бъди ни
и кат ангел същи
радост донеси ни!
Пловдив, 09.1994 год.
ПРОКОБА
Лежиш ти жълтичко в леглото,
със мокра кърпа на челото,
в болницата триж проклета,
лежиш си и не знаеш, клета,
че таз коварна болест рак
нахлула е във тебе пак.
Разяжда органи, гризе
и ставаш ти от зле по-зле.
Отправяш някому молитва,
към Бога твоята мисъл литва,
но Той изглежда е зает
със някакъв си друг обет.
За нас му времето не стига,
защо към тебе взор не вдига?
Не го е грижа какво става,
макар, че в теб гори жерава.
Защо, о Господи, сега
изпрати таз прокоба зла,
че нашето Зайче тъй да страда?
Курбан ли чакаш за награда?
Не! Няма да получиш ти
нито живот, нито пари!
А нашата Санка ще живее,
ние не можеме без нея!
Пловдив, 10.1994 год.
НА САНКА
С една гърдичка ти остана,
зла участ другата отне.
Защо, о Боже, така стана,
че пак приличаш на дете?
Щом таз зловеща диагноза
ти със голям кураж прие,
за мен бе сигурна прогноза,
че всичко пак ще е добре.
С копнеж те чакам да се върнеш
в нашето мъничко гнездо
и своето патенце да зърнеш,
то е сега с едно око.
Ти пак ще бъдеш като птичка,
грижовна, мила и добра,
а аз . . . приведен със метличка
ще чистя нашите легла.
Ще видиш пак ще влезе радост
във нашия уютен дом
и зайчетата, нашата младост,
ще имат сигурен подслон.
Пловдив, 02.1990 год.
ЖЪЛТУРЧЕ
Миличко жълтурче,
жълтичко сладурче,
като лежиш в бокса
как ли ще прокопсаш?
Диагноза няма
тревога голяма!
Я ела си дома
при твоите двама,
че твоите двама
пак са без мадама.
Кога в дома влезеш
и ведро усмихнеш,
слънчице ще грейне,
птиченце ще пейне.
Ти за нас се грижиш
като майка квачка.
От праха ни пазиш
кат прахосмукачка.
Прах да се обира
много е полезно.
В прах да се живее
дяволски е вредно.
Я ела си в къщи,
майчица бъди ни
и кат ангел същи
радост донеси ни!
Пловдив, 09.1994 год.
ПРОКОБА
Лежиш ти жълтичко в леглото,
със мокра кърпа на челото,
в болницата триж проклета,
лежиш си и не знаеш, клета,
че таз коварна болест рак
нахлула е във тебе пак.
Разяжда органи, гризе
и ставаш ти от зле по-зле.
Отправяш някому молитва,
към Бога твоята мисъл литва,
но Той изглежда е зает
със някакъв си друг обет.
За нас му времето не стига,
защо към тебе взор не вдига?
Не го е грижа какво става,
макар, че в теб гори жерава.
Защо, о Господи, сега
изпрати таз прокоба зла,
че нашето Зайче тъй да страда?
Курбан ли чакаш за награда?
Не! Няма да получиш ти
нито живот, нито пари!
А нашата Санка ще живее,
ние не можеме без нея!
Пловдив, 10.1994 год.
ПИСМО ДО САНКА
Когато с Наси отпътува
надежда плаха в мен изплува,
че ще се върнеш у дома.
Сега съм сигурен в това.
И с тази болест ще се справиш,
нали не ще ме изоставиш?
Не трябва дълго да те няма,
това звучи като измяна.
В дома не можеме без теб,
когато липсваш, няма ред!
Добър не винаги съм бил,
не както искаше бях мил.
Ще можеш ли да ми простиш?
Не бива дълго да тъжиш
за нашия уютен дом.
Във него място за подслон
ще има още дълго време
за Ким, за тебе и за мене.
Сега и Саня е при нас,
това е също щастлив час.
Тя ще ни сгрява есента.
Ще видиш, че през пролетта
в Малоградец ще сме отново
и всичко ще ни е готово
във Полименовата къща,
управлявана от тъща,
която много те обича
и затова за тебе тича.
Ти също я обичаш, знам
и вие двете ще сте там
като посестрими, любими,
така ви виждам в моите рими
и аз със радост щом ви зърна
ще бързам, за да ви прегърна.
Тъй много сте ми всички мили,
да го опиша – нямам сили!
Е, стига приказки защото,
дълго ми стана писмото.
Миличко, бъди ми здрава,
Ангел ти го пожелава!
Пловдив, 10.1994 год.
Когато с Наси отпътува
надежда плаха в мен изплува,
че ще се върнеш у дома.
Сега съм сигурен в това.
И с тази болест ще се справиш,
нали не ще ме изоставиш?
Не трябва дълго да те няма,
това звучи като измяна.
В дома не можеме без теб,
когато липсваш, няма ред!
Добър не винаги съм бил,
не както искаше бях мил.
Ще можеш ли да ми простиш?
Не бива дълго да тъжиш
за нашия уютен дом.
Във него място за подслон
ще има още дълго време
за Ким, за тебе и за мене.
Сега и Саня е при нас,
това е също щастлив час.
Тя ще ни сгрява есента.
Ще видиш, че през пролетта
в Малоградец ще сме отново
и всичко ще ни е готово
във Полименовата къща,
управлявана от тъща,
която много те обича
и затова за тебе тича.
Ти също я обичаш, знам
и вие двете ще сте там
като посестрими, любими,
така ви виждам в моите рими
и аз със радост щом ви зърна
ще бързам, за да ви прегърна.
Тъй много сте ми всички мили,
да го опиша – нямам сили!
Е, стига приказки защото,
дълго ми стана писмото.
Миличко, бъди ми здрава,
Ангел ти го пожелава!
Пловдив, 10.1994 год.
САМ – БЕЗ САНКА
Да си без Санка е ужасно,
че няма действие опасно.
Даже с обувки от вратата
можеш да търсиш очилата.
Ракия повече да пиеш
и Ким с един леген да миеш.
Вечеря няма кой да сготви
и вкусна баница приготви.
Няма кой нощем да те гушне
и мили думички прошушне.
Веднъж запитах аз съдбата,
с надежда плаха във душата:
“Ще има ли след време смяна
или там някаква промяна?”
И сърцето ми посърна,
когато тя със смях отвърна:
“За теб промяна вече няма,
примири се, не чакай смяна!”
Пловдив, 11.1994 год.
ВИДЕНИЕ
Седя в хола сам и тихо плача.
За Санка спомени нахлуват в мен.
Изведнъж от вазата, във здрача,
едно листенце ми прошепна: “Добър ден.”
Погледнах развълнуван и смутен:
“Ти кой си, че не знаеш мойта мъка?
Не чувстваш ли поне, че всеки ден
ми тегне кат’ верига таз разлъка?”
“По мен целувки ти изпраща Санка,
душата й при тебе е сега.”
– отвърна тихо то от своята сянка,
като полюшна тъничка снага.
“Тя търси неполучените ласки,
но вече не, разбира се, от теб.
Не гледай на това във черни краски,
за нея ти винаги ще бъдеш Феб.
Поискай знак и тя ще ти открие
къде витае нейната душа“.
Послушах го и през сълзи промълвих:
“Миличко, къде душата ти витае,
наистина при мене ли си ти?
Изобщо, може ли човек да знае
къде любимата душа лети?
Ако си в хола, подай ми ясен знак:
– това листенце да се разлюлее.”
Нечакано, и аз не зная как,
видях мушичка светла да се рее,
тя кацна на листото и го разлюля.
Почувствах, че Санка е сега във хола
и, че при мен е нейната душа!
Пловдив, 02.1995 год.
Да си без Санка е ужасно,
че няма действие опасно.
Даже с обувки от вратата
можеш да търсиш очилата.
Ракия повече да пиеш
и Ким с един леген да миеш.
Вечеря няма кой да сготви
и вкусна баница приготви.
Няма кой нощем да те гушне
и мили думички прошушне.
Веднъж запитах аз съдбата,
с надежда плаха във душата:
“Ще има ли след време смяна
или там някаква промяна?”
И сърцето ми посърна,
когато тя със смях отвърна:
“За теб промяна вече няма,
примири се, не чакай смяна!”
Пловдив, 11.1994 год.
ВИДЕНИЕ
Седя в хола сам и тихо плача.
За Санка спомени нахлуват в мен.
Изведнъж от вазата, във здрача,
едно листенце ми прошепна: “Добър ден.”
Погледнах развълнуван и смутен:
“Ти кой си, че не знаеш мойта мъка?
Не чувстваш ли поне, че всеки ден
ми тегне кат’ верига таз разлъка?”
“По мен целувки ти изпраща Санка,
душата й при тебе е сега.”
– отвърна тихо то от своята сянка,
като полюшна тъничка снага.
“Тя търси неполучените ласки,
но вече не, разбира се, от теб.
Не гледай на това във черни краски,
за нея ти винаги ще бъдеш Феб.
Поискай знак и тя ще ти открие
къде витае нейната душа“.
Послушах го и през сълзи промълвих:
“Миличко, къде душата ти витае,
наистина при мене ли си ти?
Изобщо, може ли човек да знае
къде любимата душа лети?
Ако си в хола, подай ми ясен знак:
– това листенце да се разлюлее.”
Нечакано, и аз не зная как,
видях мушичка светла да се рее,
тя кацна на листото и го разлюля.
Почувствах, че Санка е сега във хола
и, че при мен е нейната душа!
Пловдив, 02.1995 год.
САМ САМИЧЪК
(СЛЕД ШЕСТ МЕСЕЦА)
Все още не вярвам, че тебе те няма
и никога вече не ще бъдем двама.
Защо си отиде, а аз сам останах,
нали се разбрахме обратно да стане?
Не се чувствам годен така да живея,
не мога без Санка, не искам без нея!
Все така ли сиво ще се нижат дните,
самотни и дълги ще бъдат нощите?
Къде му е краят, има ли надежда,
че някъде, някой нов живот подрежда,
във който отново с теб ще бъдем двама?
Аз друга не искам, щом тебе те няма!
Защо не се върнеш, за мъничко даже?
Тогава ще видиш, аз ще ти покажа
колко си ми скъпа и как те обичам!
Когато поискаш веднага ще тичам
стаите да чистя, обяд да приготвя,
праха да забърша, вечеря ще сготвя ….
Знам, че ти не можеш при мен да се върнеш
и как аз самичък живея да зърнеш.
Не му виждам вече на тоз свят доброто,
даже да спечеля шестица от тото.
Нищо не е важно повече за мене,
щом тебе те няма, щом не си до мене!
Пловдив, 31.03.1995 год.
(СЛЕД ШЕСТ МЕСЕЦА)
Все още не вярвам, че тебе те няма
и никога вече не ще бъдем двама.
Защо си отиде, а аз сам останах,
нали се разбрахме обратно да стане?
Не се чувствам годен така да живея,
не мога без Санка, не искам без нея!
Все така ли сиво ще се нижат дните,
самотни и дълги ще бъдат нощите?
Къде му е краят, има ли надежда,
че някъде, някой нов живот подрежда,
във който отново с теб ще бъдем двама?
Аз друга не искам, щом тебе те няма!
Защо не се върнеш, за мъничко даже?
Тогава ще видиш, аз ще ти покажа
колко си ми скъпа и как те обичам!
Когато поискаш веднага ще тичам
стаите да чистя, обяд да приготвя,
праха да забърша, вечеря ще сготвя ….
Знам, че ти не можеш при мен да се върнеш
и как аз самичък живея да зърнеш.
Не му виждам вече на тоз свят доброто,
даже да спечеля шестица от тото.
Нищо не е важно повече за мене,
щом тебе те няма, щом не си до мене!
Пловдив, 31.03.1995 год.
ПОСЛЕДНОТО ВЕНЧЕ НА САНКА
Пак е Цветница. Празнуват хора и цветя.
Обляна е от светлина родната земя.
Самотно виси ланшното венче на Санка.
Изсъхнало, то чака своята стопанка
със ласкавата си ръка да го свали
и с новото венче да го смени.
То не знае, че милата ръка я вече няма,
останала е моята – несръчна и голяма.
С тази ръка аз свежото венче завих
и с него старото внимателно смених.
На дървената ракла го поставих
и малко след това го позабравих.
Тогава го дочух, че сякаш шепне,
така, че душата ти да трепне:
“Аз знам, че съм излишно вече тука,
но моля те, не ме изхвърляй още на боклука!
Прибери ме в някоя кутия,
там не ще да ям, нито да пия!”
Погледнах го с любов и умиление:
“Не ще изпаднеш никога в забвение,
ти – последното венче на Санка,
от днес ще бъдеш като моя сянка!
За мен сега си ти като реликва свята
и докато аз още дишам на земята
ще бъдем неотлъчно – аз и ти,
до края – щом сърцето ми тупти!”
Пловдив, 05.1995 год.
АНГЕЛ ДЮЛГЕРОВ
СТИХОПЛЕТЕНИЦИ
Пак е Цветница. Празнуват хора и цветя.
Обляна е от светлина родната земя.
Самотно виси ланшното венче на Санка.
Изсъхнало, то чака своята стопанка
със ласкавата си ръка да го свали
и с новото венче да го смени.
То не знае, че милата ръка я вече няма,
останала е моята – несръчна и голяма.
С тази ръка аз свежото венче завих
и с него старото внимателно смених.
На дървената ракла го поставих
и малко след това го позабравих.
Тогава го дочух, че сякаш шепне,
така, че душата ти да трепне:
“Аз знам, че съм излишно вече тука,
но моля те, не ме изхвърляй още на боклука!
Прибери ме в някоя кутия,
там не ще да ям, нито да пия!”
Погледнах го с любов и умиление:
“Не ще изпаднеш никога в забвение,
ти – последното венче на Санка,
от днес ще бъдеш като моя сянка!
За мен сега си ти като реликва свята
и докато аз още дишам на земята
ще бъдем неотлъчно – аз и ти,
до края – щом сърцето ми тупти!”
Пловдив, 05.1995 год.
АНГЕЛ ДЮЛГЕРОВ
СТИХОПЛЕТЕНИЦИ
ЗИНАИДА ДИНКОВА
КОРЕКТОР
КОРЕКТОР
САНЯ ДЮЛГЕРОВА
РЕДАКТИРАНЕ, СКАНИРАНЕ,
ОФОРМЛЕНИЕ,
ПРЕДПЕЧАТНА ПОДГОТОВКА.
РЕДАКТИРАНЕ, СКАНИРАНЕ,
ОФОРМЛЕНИЕ,
ПРЕДПЕЧАТНА ПОДГОТОВКА.
АТАНАС ДЮЛГЕРОВ – ВТОРИ
БЛОГЪР