Спомени за лозето

от Зинаида Динкова, сестра на Ангел Дюлгеров – Втори

Едни от най-хубавите ми детски спомени са свързани с нашето лозе*. То се намираше на 15 мин. път от дома, в подножието на един хълм. До него се стигаше по дълга пътека, от едната страна на която имаше лозе, а от другата – нива, житото на която винаги ми напомняше талази на развълнувано море. Лозето беше 10 декара, разработено терасовидно и на парцели. За него се грижеше колоритен турчин – Ибрам. Беше невероятно добре подредено и чисто от плевели. Какви ли сортове нямаше: афуз, димят, хамбургски мискет и др. Почти в средата на лозето растеше огромен орях, разперил на широко клони. Между терасите растяха стотици цветя, два лешникови храста и две череши. По дълга, стръмна и широка пътека се стигаше до тераса на която беше поставена голяма маса с пейки около нея. От терасата се откриваше чудно красива панорама: градът, сребърната извита лента на Дунава и безкрайната Румънска низина. Неведнъж от тук идваше да рисува именития български художник Константин Щъркелов, когато гостуваше в нашето семейство. Чести гости бяха и приятелите на Баща ми – карикатуристът Александър Божинов, професорите от Академията Иван Стефанов и Тодор Владигеров и библиографът Никола Михов.

В страни от голямата тераса имаше по-малки, незасадени с лозя и осеяни с люляк, смрадлика, анимонии, омайничета и други цветя. Над лозето се издигаше стръмен, горист хълм . През пролетта там отивахме да берем теменужки и синчец.

Много приятни дни и вечери сме прекарвали на лозето с приятели. Незабравими в съзнанието ми са останали вечерите в които около голям огън сме налягали децата, а Мама и Тати с компания са около масата на приятни и интересни разговори. Небето е обсипано с безброй звезди, а пеенето на щурците ни унася. Понякога звезда се откъсва от небосклона и полита в безкрая.

След узряването на гроздето, гроздоберът беше голямо преживяване . Първо обираха десертното грозде. Изкупуваха го фирми и изнасяха по Дунава за Германия. За винения сорт идваше голяма, дълбока каруца наречена постав. Гроздоберачите го напълваха до горе с грозде. В двора на нашата къща един мъж с предварително измити с четка крака изтъпкваше гроздето. Потичаше шира, от която Тате правеше (като едва ли не свещенодействаше) чудесно вино, а Баба ми бал-суджук с орехи.

На двора, върху огън, в голяма тава вреше шира. Пак там, от по-некачествените зърна се вареше мармалад. Около тавата шетаха Баба ми, Мама и помагачи.

Ние децата помагахме и при брането на гроздето и при претриването на мармалада.

Цялата тази идилия завърши с продаването на лозето след 1960 год. Баща ми го продаде, за да се издържа, а и беше вече възрастен, за да се занимава с обработването му.

Сега на мястото на лозето е изграден жилищен квартал.

______________

*Снимката горе е от Интернет, направена приблизително от мястото, където беше лозето (бел. Ат.Д.II)