Политика

 

Политиката винаги ме е вълнувала, но не съм роден за политик – нямам дар слово, не умея да говоря пред групи от хора, не притежавам и необходимата обща политическа култура. Все пак съм инженер.

В същото време обичам да съм информиран и да присъствам там, където се вземат решенията.

При социализма тези изисквания се изпълняваха само ако си член на БКП. В семейството ми няма партийци, аз не одобрявах "политиката на партията", но ако ми бяха предложили, вероятно щях да приема, защото тогава от това зависеше професионалната ми кариера. За щастие и голям мой късмет, не ме поканиха, защото досиетата на баща ми и дядо ми бяха на "народни врагове". Чест прави на Магда, че когато й предложиха, тя отказа (с мотив, че още не се чувствала готова)! Това се случваше изключително рядко и не оставаше без негативни последици. Гордея се с нея!

Тук ще вмъкна един ярък спомен от събитията в края на 1989 год. В началото на ноември бях изпратен в командировка от Машпроект в Изтична Гернамия, Карлмарксщат (сегашен Кемниц), във връзка с проектирането на завод в България, не си спомням за какво. Вечерта на 10 ноември пътувахме с влак към Берлин, откъдето на 11-ти трябваше да отлетим за София. През нощта, задрямал в купето, чух в коридора българска реч: "... днес в България са свалили Бай Тошо...!!!" Не можех да повярвам! Живков ни управляваше от 1956-та, когато бях на 5 годинки - 33 години! Пристигайки в Берлин на 11-ти сутринта, гледката беше потресаваща! Гражданите на Източен Берлин демонтираха с подръчни инструменти Берлинската стена, построена през 1962 год., с цел да препятства бягството в Западна Германия. На няколко новосъздадени пропусквателни пункта се виеха огромни опашки за преминаване. Чакаше се около 8 часа, а на всички преминали се раздаваха по 40 DM. Германците се връщаха щастливи, закупили с парите стереокасетофони Grundig, каквито имаше само в Корекомите. За огромно съжаление нямах възможност да чакам - около обяд отлетяхме за България.

Веднага след 10 ноември 1989 год. се разбра, че краят на тоталитарната власт наближава. Непосредствено след основаването на Съюза на демократичните сили (СДС) поставих началото на Клуб на демократичните сили в Машпроект. Тогава започваше борбата за закриване на Първичните партийни организации, които задължително съществуваха във всички държавни структури и предприятия. Организирах подписка, която беше адресирана до Националната и регионалната кръгли маси и Общинския комитет на БКП с текст: "Ние, долуподписаните сътрудници на ЦИПТТ "Машпроект" – Пловдив, сме против съществуването на организации на политическите партии по месторабота". Подписаха се 200 от работещите в момента 250 сътрудници, в това число и 16 члена на БКП. Свикахме събрание, на което обявихме резултата.  Директорът и партийният секретар бяха шокирани! 

В началото на 1990 год. започнаха да се възстановяват забранените след девети септември политически партии. Когато видях афиш за събрание на Демократическата партия в Младежкия дом в Пловдив, отидох и бях привлечен от ораторите, особено Илия Кожухаров. Подадох заявление за членство. Все пак, прадядо ми Ангел е бил съратник на Петко Каравелов и народен представител от ДП. И така – станах партиец, но за кратко – оказа се, че тази ДП е пловдивска, а в София Стефан Савов основа друга, която била "истинската". По време на едно дежурство в клуба на партията на главната улица скъсах заявлението от папката и си го прибрах. Така сега с чиста съвест твърдя, че цял живот съм бил безпартиен.

Въпреки гореописаното, продължих да съм активен и да се интересувам от промените. Бяхме с Магда на Великия митинг на СДС на 7 юни на Орлов мост в София (по време на който ни разбиха колата и откраднаха на Магда чантата с документи, вследствие на което тя не можа да гласува!). На Парламентарните избори на 10.06.1990 год. бях секретар на секционна избирателна комисия.

Бях също и член на Българското сдружение за честни избори.

Оттогава не съм пропускал да гласувам на избори. Допускал съм и грешки, но моето твърдо убеждение е, че хората трябва да гласуват, ако искат нещо да се промени в живота им.

Вие не мислите ли така?