Политика

 

Политиката винаги ме е вълнувала, но не съм роден за политик – нямам дар слово, не умея да говоря пред групи от хора, не притежавам и необходимата обща политическа култура. Все пак съм инженер.

В същото време обичам да съм информиран и да присъствам там, където се вземат решенията.

При социализма тези изисквания се изпълняваха само ако си член на БКП. В семейството ми няма партийци, аз не одобрявах "политиката на партията", но ако ми бяха предложили, вероятно щях да приема, защото тогава от това зависеше професионалната ми кариера. За щастие и голям мой късмет, не ме поканиха, защото досиетата на баща ми и дядо ми бяха на "народни врагове". Чест прави на Магда, че когато й предложиха, тя отказа (с мотив, че още не се чувствала готова)! Това се случваше изключително рядко и не оставаше без негативни последици. Гордея се с нея!

Веднага след 10 ноември 1990 год. се разбра, че краят на тоталитарната власт наближава. Непосредствено след основаването на Съюза на демократичните сили (СДС) поставих началото на Клуб на демократичните сили в Машпроект. Тогава започваше борбата за закриване на Първичните партийни организации, които задължително съществуваха във всички държавни структури и предприятия. Организирах подписка, която беше адресирана до Националната и регионалната кръгли маси и Общинския комитет на БКП с текст: "Ние, долуподписаните сътрудници на ЦИПТТ "Машпроект" – Пловдив, сме против съществуването на организации на политическите партии по месторабота". Подписаха се 200 от работещите в момента 250 сътрудници, в това число и 16 члена на БКП. Свикахме събрание, на което обявихме резултата.  Директорът и партийният секретар бяха шокирани! 

В началото на 1990 год. започнаха да се възстановяват забранените след девети септември политически партии. Когато видях афиш за събрание на Демократическата партия в Младежкия дом в Пловдив, отидох и бях привлечен от ораторите, особено Илия Кожухаров. Подадох заявление за членство. Все пак, прадядо ми Ангел е бил съратник на Петко Каравелов и народен представител от ДП. И така – станах партиец, но за кратко – оказа се, че тази ДП е пловдивска, а в София Стефан Савов основа друга, която била "истинската". По време на едно дежурство в клуба на партията на главната улица скъсах заявлението от папката и си го прибрах. Така сега с чиста съвест твърдя, че цял живот съм бил безпартиен.

Въпреки гореописаното, продължих да съм активен и да се интересувам от промените. Бяхме с Магда на Великия митинг на СДС на 7 юни на Орлов мост в София (по време на който ни разбиха колата и откраднаха на Магда чантата с документи, вследствие на което тя не можа да гласува!). На Парламентарните избори на 10.06.1990 год. бях секретар на секционна избирателна комисия.

Бях също и член на Българското сдружение за честни избори.

Оттогава не съм пропускал да гласувам на избори. Допускал съм и грешки, но моето твърдо убеждение е, че хората трябва да гласуват, ако искат нещо да се промени в живота им.

Вие не мислите ли така?