Писма от приятели
от Александър Божинов (1878-1968)
до Атанас Дюлгеров (1888-1967)
получих още 7 снимки от музея и паметника. И те не са тъкмо това, което аз искам. Фотографа претендира за 200 лева. Това не е толкова важно, макар че цените и на двамата фотографи са високи, важното е, че не знаят как да снимат. Аз ще прескоча до Свищов на 21 събота, за няколко дни и тогава ще направим снимките. Ти нали до тогава си там?
Много здраве, Алекс. Божинов
София, 12. VІ. 36.
София, 12. VІ. 36.
= = =
Изглед от плажа на Варна
Варна, 8. VІІІ. 36.
За да не кажат чехкините, полякините и унгарките, че не са ни видели това лято край морето, дофтасахме тука. Нека ни е сладко!
Много здраве!
Алекс. Божинов
Много ти здраве от Щърклето и от морето!
Кочо (Константин Щъркелов)
Алекс. Божинов
Много ти здраве от Щърклето и от морето!
Кочо (Константин Щъркелов)
= = =
Писмо 3 от 05.10.1936 год.
Ателие Александър Божинов София
ул. Николай Павлович 6
тел. 207
Картичка “Вълшебният двор” – Ал. Божинов
София, 1. І. 46
Дай Боже тая година 1946 да бъде по-спокойна и утешителна.
Всичко хубаво на цялото семейство.
Алекс. Божинов
= = =
Писмо 5 (картичка) от 13.04.1947 год. Стр. 2
Афанасие,
На тебе и домочадието ти весел Великден.
Христос воскресе!
Алекс. Божинов
София, 13. ІV. 47
= = =
Писмо 6 от 30.12.1950 год.
Драгий Афанасие,
благодаря много за писъмцето – реши се най-после да ми се обадиш. Къде се е бавило това мое писмо, не знам, но смятам че това е обикновено нещо. А, може би и затова, че не знам сега или по-добре, забравих как се казва сега вашата улица и кой е номерът н къщата. Друг път да пишеш и това на обратната страна на плика – така е редно. Не съм прекратил никаква моя кореспонденция, но понякога настъпва у мене едно такова състояние, кажи го леност, когато не ми се пише. Защото аз пиша постоянно, вън от рисуването. Ако ти кажа, че денят ми е така зает, че едва ми остава след обяд ½ час за почивка, повярвай ми.
Моята изложба мина добре, но това “добре” се разбира за хубавия свят, който е посетил и след закриването продължава да ходи в изложбения салон и да пита за мене. Дори помощник директора на КНИК (Комитет за наука, изкуство и култура) идва да ме посети. Задържах я един ден след закриването специално за него, но до сега никакъв резултат няма. Голям входен приход нямах – дните бяха дъждовни отчасти и къси, а вестниците не писаха нищо – защото е изложба на А. Б. Изложбата, обаче, беше интересна – това беше общото мнение. Продажби нямах никакви. Покрих си разноските, но за пиячка не остана нищо. Много съжалявам, че не можах да пийна от твоето хубаво винце. Данаилов ми каза, че било много хубаво, а ракията – още по-хубава. За мезето и дума да не става!
Афанасие, пътуването стана много скъпо, а ние от ден на ден сиромашеем – как ще можем да се виждаме и срещаме! Аз много съжалявам, че тази година не можах да видя сестрите си и близките си измрели, но какво да се прави, когато лятото ми беше заето със служебни и обществени задължения. Само изгледа от твоето лозе към Дунава и влашката равнина ми доставяха една голяма радост. Нищо, добър е Господ – ще се видим пак – вярвам за Великден – ще сме живи и здрави до тогава.
Сега – нека ни е честита новата година и Коледа, на тебе, на семейството ти, прекарайте ги с здраве и радост семейна и всички други най-хубаво.
Сърдечно твой Алекс. Божинов
Писмо 7 от 10.05.1951 год. Стр. 2
Драги Насю,
да отговоря на писмото от 29 април. Исках по рано да ти се обадя, но и сега не е късно. Писах ти една карта от Самоков за Великден – там бях пак по академични работи и след няколко дни пак ще отида да си довърша работата. Ти сега си имаш вече компания – и Боянката и Минчев пристигнаха в Свищов. Само че Боян не ми се обади и когато онзи ден отидох в сладкарницата, където той ходи, да го видя, той бил вече заминал. Мъчно ми стана, че не можах да го видя, но с Минчев му изпратих много здраве Според мен Боян направи добре, че се прибра в Свищов Може от начало да му е малко криво, но ще свикне, а после ще му хареса. Милка, снаха му, ще го гледа добре, а той има нужда от човек около него, защото така е свикнал.
Твоите грижи ги научавам с голямо съчувствие, защото съм изтърпявал тия несгоди, но ще понасяш, защото друг колай няма.
Не знам точно кога ще мога да прескоча до Свищов, ще гледам да е в такова време, че да има нещо за похапване, а то ще е през лятото, което хемен го дойде.
Колю Танев беше около един месец на Овча купел, но аз не можаха го видя, защото Миша много късно ми съобщи. Бил нещо пак недобре – кракът му, болния, не го бивало никак. Възможно да е от лошото време. Тук все понавалява и не може още да се стопли както трябва, а това време не е за болни хора. Миша е вече цяла бабичка – от горе до долу. Тук всички сме заприличали вече на караконджовци, или по скоро на нищо не приличаме. Аз съм “здравословно” добре, но и около мене има доста грижи, да ме тормозят от време на време. Така се сложи живота, но когато човек е горе-долу здрав, понася се. Разбирам от писмото ти, че понякога се срещаш със сестра ми Рада и тя те осведомява за моята персона, понеже често й пиша. И тя се мъчи там с постоянно болни около нея, но няма какво да стори. Надявам се, че лозето ти е вече турено в ред и някоя и друга чепка ще хапна и аз от него, както винаги. А пък за вино и ракийка ще потърсим от други производители.
Аз все още се храня в нашия клуб и там съм все със старата си компания. Храната е добра, дори много добра, но моите пари не ми стигат и все с дефицит свършвам. Животът поскъпва от ден на ден, парите се топят. Грижи, грижи, грижи!
Бъди здрав, драги Насю и предай моите поздрави на всички ваши в къщи. Поздрави Бояна и Минчоолу и ги напътствай към живот благонравен. Наздраве!
Твой: Алекс. Божинов
София, 10. V. 51.
= = =
Писмо 8 от 13.06.1951 год.
Драгий Афанасий,
благодаря ти за писмото – както винаги то ми достави няколко хубави минути, а и много повече. Знам настроението ти и всякакви обяснения са излишни. Знам, че не ти е и до писане на писма. Ние всички сме намусени и загрижени, но имаме нужда от малко разговор с близките. Ако не е нашия клуб, където се храня, наистина, че и аз нямам вече свой близък. Ходя и в кварталните кръчми, да се видя с Д-р Рачев, Бор. Вазов и още някой и друг остатък от минало величие, но за много кратко време.
Здраве и радости за Новата 1952 година пожелавам
на семейство Дюлгерови.
Алекс. Божинов
София, 1.І. 1952 год.
Писмо 13 (картичка) от 19.04.1952 год.
Картичка. 19.ІV. 52. София
ХР. В!
Честит Великден пожелавам на тебе и семейството ти.
Да дава Господ по-вече светли дни в домовете ни.
При много грижи житейски не можах да се отзова на
писмото, но надявам се скоро да се видим и ще си поприказваме.
Сърдечни поздрави:
Алекс.Божинов
= = =
Писмо 14 от 08.05.1952 год. Стр. 2
Драги Наско,
едва днес успях да седна да ти пиша. Когато се завърнах намерих сума работа, на която трябваше да се отзова. Днес писах и на Стефанов – надявам се той да се отнесе благосклонно на твоето предложение. Дано надеждите ми да се сбъднат!
Аз се занимавам с моята всекидневна работа и времето ми минава незабелязано, дори не ми достига, защото сега вече не мога да тичам като жребец, а кретам като бивол, затова ми трябва и повече време.
Тук имаме необикновени за месеца горещини и това ме тревожи, защото и ние, простолюдието, взехме да мислим за добра и лоша реколта. Тревожи ме и болестта на сестра ми, която оставих макар и по-добре, но все на стар човек на здравето твърде не може да се вярва. За сега сестра ми Радка не ме е “сигнализирала” с тревожно известие, но кой знае?
Ако видиш бачо Колю Михов и ако ти е приятно, кажи му, че не отидох в Академията да го посетя, не защото не искам да отида при него, а защото изобщо не желая да влизам в тоя “храм на науката” след като пожелаха да ми заличат стенописите, които с такава любов рисувах цели четири години.
Пиша ти на тая проста хартия, защото в цяла София няма свестна хартия за писма. И мастилото му такова, че и писалката!
Твоите хора трябва вече да са пристигнали и ти си се отървал от домакинстването. Нека ти са добре дошли.
Много хубави поздрави, драги Наско, и всичко най-хубаво ти пожелавам.
Много поздрави на вашите,
Твой: Алекс. Божинов
Драги Наско,
нека ти е честито името – Св. Атанасий да ти донесе благост, дългоденствие и душевни радости.
Бъди здрав и дееспособен по всички линии.
Дано сме живи и здрави да се видим пак и да се посмеем малко.
Сърдечно твой:
Алекс. Божинов
N.B. Тъкмо довърших писмото си и получих от сестра си писмо, в което казва, че си се бил оперирал от нещо. Дано всичко е излязло благополучно. Какво ли ще е то! Желая ти най-бързо оздравяване и бодрост за напред.
= = =
Писмо 22 от 19.04.1954 год. Стр. 2
Драги Наско,
малко с закъснение се отзовавам на писмото ти, но така се стекоха обстоятелствата, че не ми беше възможно да отделя за тебе няколко минути.
Ти искаше в писмото си да ти кажа нещо за Мечо, как е изглеждал, когато го срещнах. Беше много слаб, много отпаднал, изобщо изглед на човек, болен и страдал. Аз зная, че той боледуваше от диабет, още много отдавна, а той обичаше да си похапва и попийва, като всички буржоа. Нека Бог да го прости и макар, че латинците казвали, че за умрелите нищо не се говори, освен добро, аз нямах към него особено добри чувства, защото той на няколко пъти се е отнасял с мене много грубо, особено напоследък, когато се завърна от Загреб. Все пак аз не исках да скъсвам познанството си с него – за приятелство не може да се говори, аз не бях негов приятел.
Ти си рядко добър човек и затова аз те разбирам добре, когато ми пишеш за Мечо. Жена му тук не съм я виждал, може би тя е още в Своге, където са били напоследък. Аз се научих, че когато са били в Троян, са живели добре, понеже тя е вземала в къщи работи за шев и е печелила достатъчно пари, за да могат горе-долу свястно да живеят.
Като ми пишеш за твоя Ангел и аз наедно с тебе се радвам, че това дете ще стъпи най-после здраво на краката си и ще може спокойно да живее.
Ние тук все още студуваме, макар че от време на време слънцето се подава изпод облаците. Кочо Щъркелов беше тука, но като поискал салон да си направи изложба, казали му, че до октомври салона бил зает – салона на ул. Раковски” на Съюза на художниците. Завчера Тръпко Василев ми каза, че щял през май да излага – така му казал Гърдамов от “Златна рибка”, Кочов приятел по пиене. По-вече не знам. Аз не знам какъв успех ще има, но вярвам от вход да вземе някоя пара. За продажби се съмнявам.
Ти искаш да ти изпратя календар от изданията на Съюза на художниците. Преди няколко дни четох руското хум. списание Крокодил и там срещнах следния стих:
Мы календар искали – ден истратили ....
Как видно, не торопятся издатели.
Покуда календар до нас дойдет
Промчится целый календарной год.
Сега, утеши се с това стихче и чакай до година, белким успеем да се снабдим с някой екземпляр.
Деян те поздравява – той ме намира по някога из нашите квартални кръчми и аз му предавам твоите поздрави.
Желая на тебе и семейството ти да прекарате радостно Великдена. Христос воскресе!
Сърдечно твой:
Алекс. Божинов
София, 19. ІV. 54 год.
= = =
Писмо 23 от 03.05.1954 год. Стр. 2
Драги Наско,
да те поздравя най-напред с Великдена – нека е за много години на тебе и цялото ти домочадие – Хр. воскресе!
Тук вече нямаме “грип”, но боледуване има, но какво да ги правим, нека си върлуват, по някога и те са потребни.
Твоето лекарство против грипа, което ти ми препоръчваш, изглежда да е много съблазнително, ще гледам някога да го “забъркам” и без боледуване, защото рецептата е примамлива.
Ти ми говориш и нещо за Албума. Той излезе най-глупаво от всичките мои съчинения до сега. Причините са много, но когато се видим ще ти ги разправям. Не са от някакво официално запрещение, но когато много баби бабуват, излиза хилаво дете. Така стана и с моя албум. Може би затова, защото исках да излезе нещо много хубаво, затова излезе калпава работа. Здраве да е!
Това, което си видял в “Култура” е по една случайност.
Работата стои така: по случай 80 години от освобождението на София един хубав звънлив женски глас от редакцията на “Култура” се обади по телефона да им напиша някакъв спомен за стара София и да направя няколко рисунки. Отговорих им, че не ми е възможно да изпълня желанието им, защото нямам абсолютно никакво свободно време, нито за едното, нито за другото, което беше истината. Но им посочих да вземат мои рисунки за стара София от една книга, излязла преди десетина години “София преди 50 год.” от Г. Каназирски, за която аз направих около 15 рисунки от онова време. Те взели от там ония 4 рисунки, които бяха поместени, но не знам как са се отнесли до Танев да им пише текста – той нищо не знае за стара София, защото не е бил роден още тогава. Но той нали всичко знае, нагърбил се е да пише и нищо не е написал. С него не съм се “каращисъл” и няма да се сдобрявам никога, защото не заслужава. Но когато случайно срещна Миша с него в количката (тя го вози) свалям си шапката. Това обаче са случва много рядко.
Драги Наско,
днес получих писмото ти, а след обяд дойдоха твоите дечурлига Ангел, Меца и съпруга й и донесоха портрета. Аз не съм го опаковал, а ще чакам да дойде заведущия картинната архива (отдел) при Соф. градски съвет (Архив и картинна сбирка), та тогава да го опаковам, да не би да се откъснат някои от парчетата боя като стои открит.
Казах ти още в Свищов, че изплащането може да не стане така скоро, поради бюрократически и кредитни причини. За аванс срещу портрета и дума не може да става – там не се упражнява такава практика, не само там, а и никъде в учрежденията по такива въпроси. Щом го одобрят аз ще ги врънкам, до колкото силите ми ще помогнат, да ускорят плащането, но до тогава нищо определено не мога да ти кажа. Ще те държа в течение на хода на работата. Затова искам да те предупредя, на парите, които евентуално би взел от портрета, не разчитай така скоро. Ако стане пък скоро, то ще бъде двоен късмет. Щом вярваш на „случая”, в който и аз донякъде вярвам, дано Бог помогне!
Тук сме на непрекъснато дъждоваление след обяд – и в тоя момент вали.
Ателие Александър Божинов София
ул. Николай Павлович 6
тел. 207
Драгий Наско,
получих твоите осведомителни писма по “академичните” въпроси и много се радвам, че толкова много желаещи за студенти има. Това ме кара да вярвам, че всичко ще започне така, както е намислено. Ние, пак в същия състав, желаем да дойдем в Свищов за тържествата, ако не ни мине нещо лисица път.
На Иван Балабанов казах за тетрадките, но той е човек ударен в главата – защото си е богат, мисли за едри работи. Та не знам дали е казал нещо в “Мадара”. Но каза ми, че ще уреди работата. Тук всичко е в ред.
Сърдечни поздрави.
Твой Алекс. Божинов
N. B. Вчера Балабанов ми съобщи, че е наредил да се сменят тетрадките с нови, т. е. отговарящи на програмата.
5. Х. 36, София.
получих твоите осведомителни писма по “академичните” въпроси и много се радвам, че толкова много желаещи за студенти има. Това ме кара да вярвам, че всичко ще започне така, както е намислено. Ние, пак в същия състав, желаем да дойдем в Свищов за тържествата, ако не ни мине нещо лисица път.
На Иван Балабанов казах за тетрадките, но той е човек ударен в главата – защото си е богат, мисли за едри работи. Та не знам дали е казал нещо в “Мадара”. Но каза ми, че ще уреди работата. Тук всичко е в ред.
Сърдечни поздрави.
Твой Алекс. Божинов
N. B. Вчера Балабанов ми съобщи, че е наредил да се сменят тетрадките с нови, т. е. отговарящи на програмата.
5. Х. 36, София.
= = =
Картичка “Вълшебният двор” – Ал. Божинов
София, 1. І. 46
Дай Боже тая година 1946 да бъде по-спокойна и утешителна.
Всичко хубаво на цялото семейство.
Алекс. Божинов
= = =
Писмо 5 (картичка) от 13.04.1947 год. Стр. 2
Афанасие,
На тебе и домочадието ти весел Великден.
Христос воскресе!
Алекс. Божинов
София, 13. ІV. 47
= = =
Писмо 6 от 30.12.1950 год.
Драгий Афанасие,
благодаря много за писъмцето – реши се най-после да ми се обадиш. Къде се е бавило това мое писмо, не знам, но смятам че това е обикновено нещо. А, може би и затова, че не знам сега или по-добре, забравих как се казва сега вашата улица и кой е номерът н къщата. Друг път да пишеш и това на обратната страна на плика – така е редно. Не съм прекратил никаква моя кореспонденция, но понякога настъпва у мене едно такова състояние, кажи го леност, когато не ми се пише. Защото аз пиша постоянно, вън от рисуването. Ако ти кажа, че денят ми е така зает, че едва ми остава след обяд ½ час за почивка, повярвай ми.
Моята изложба мина добре, но това “добре” се разбира за хубавия свят, който е посетил и след закриването продължава да ходи в изложбения салон и да пита за мене. Дори помощник директора на КНИК (Комитет за наука, изкуство и култура) идва да ме посети. Задържах я един ден след закриването специално за него, но до сега никакъв резултат няма. Голям входен приход нямах – дните бяха дъждовни отчасти и къси, а вестниците не писаха нищо – защото е изложба на А. Б. Изложбата, обаче, беше интересна – това беше общото мнение. Продажби нямах никакви. Покрих си разноските, но за пиячка не остана нищо. Много съжалявам, че не можах да пийна от твоето хубаво винце. Данаилов ми каза, че било много хубаво, а ракията – още по-хубава. За мезето и дума да не става!
Афанасие, пътуването стана много скъпо, а ние от ден на ден сиромашеем – как ще можем да се виждаме и срещаме! Аз много съжалявам, че тази година не можах да видя сестрите си и близките си измрели, но какво да се прави, когато лятото ми беше заето със служебни и обществени задължения. Само изгледа от твоето лозе към Дунава и влашката равнина ми доставяха една голяма радост. Нищо, добър е Господ – ще се видим пак – вярвам за Великден – ще сме живи и здрави до тогава.
Сега – нека ни е честита новата година и Коледа, на тебе, на семейството ти, прекарайте ги с здраве и радост семейна и всички други най-хубаво.
Сърдечно твой Алекс. Божинов
София, 30. ХІІ. 50.
= = =
= = =
Писмо 7 от 10.05.1951 год. Стр. 2
Драги Насю,
да отговоря на писмото от 29 април. Исках по рано да ти се обадя, но и сега не е късно. Писах ти една карта от Самоков за Великден – там бях пак по академични работи и след няколко дни пак ще отида да си довърша работата. Ти сега си имаш вече компания – и Боянката и Минчев пристигнаха в Свищов. Само че Боян не ми се обади и когато онзи ден отидох в сладкарницата, където той ходи, да го видя, той бил вече заминал. Мъчно ми стана, че не можах да го видя, но с Минчев му изпратих много здраве Според мен Боян направи добре, че се прибра в Свищов Може от начало да му е малко криво, но ще свикне, а после ще му хареса. Милка, снаха му, ще го гледа добре, а той има нужда от човек около него, защото така е свикнал.
Твоите грижи ги научавам с голямо съчувствие, защото съм изтърпявал тия несгоди, но ще понасяш, защото друг колай няма.
Не знам точно кога ще мога да прескоча до Свищов, ще гледам да е в такова време, че да има нещо за похапване, а то ще е през лятото, което хемен го дойде.
Колю Танев беше около един месец на Овча купел, но аз не можаха го видя, защото Миша много късно ми съобщи. Бил нещо пак недобре – кракът му, болния, не го бивало никак. Възможно да е от лошото време. Тук все понавалява и не може още да се стопли както трябва, а това време не е за болни хора. Миша е вече цяла бабичка – от горе до долу. Тук всички сме заприличали вече на караконджовци, или по скоро на нищо не приличаме. Аз съм “здравословно” добре, но и около мене има доста грижи, да ме тормозят от време на време. Така се сложи живота, но когато човек е горе-долу здрав, понася се. Разбирам от писмото ти, че понякога се срещаш със сестра ми Рада и тя те осведомява за моята персона, понеже често й пиша. И тя се мъчи там с постоянно болни около нея, но няма какво да стори. Надявам се, че лозето ти е вече турено в ред и някоя и друга чепка ще хапна и аз от него, както винаги. А пък за вино и ракийка ще потърсим от други производители.
Аз все още се храня в нашия клуб и там съм все със старата си компания. Храната е добра, дори много добра, но моите пари не ми стигат и все с дефицит свършвам. Животът поскъпва от ден на ден, парите се топят. Грижи, грижи, грижи!
Бъди здрав, драги Насю и предай моите поздрави на всички ваши в къщи. Поздрави Бояна и Минчоолу и ги напътствай към живот благонравен. Наздраве!
Твой: Алекс. Божинов
София, 10. V. 51.
= = =
Писмо 8 от 13.06.1951 год.
Драгий Афанасий,
благодаря ти за писмото – както винаги то ми достави няколко хубави минути, а и много повече. Знам настроението ти и всякакви обяснения са излишни. Знам, че не ти е и до писане на писма. Ние всички сме намусени и загрижени, но имаме нужда от малко разговор с близките. Ако не е нашия клуб, където се храня, наистина, че и аз нямам вече свой близък. Ходя и в кварталните кръчми, да се видя с Д-р Рачев, Бор. Вазов и още някой и друг остатък от минало величие, но за много кратко време.
Близо един месец вече и Таневи са изчезнали някъде, но не ми се обадиха и не знам къде са. Няколко пъти ги търсих по телефона. Никой не отговаря. Обикновено като е някъде из провинцията, обаждат ми се с някое и друго писмо. Сега абсолютно нищо. Пак са намерили от някъде пари за разходка – дано поне се пооправи малко наш Колю. Оня ден, преди обяд, отидох да видя нашия. проф. Балабанов, и той е парализиран малко в дясната страна, но не го намерих в къщи – отишъл в болницата. Ще отида утре да го видя. Прилагам една снимка – утешителна ......., когато ти е много тежко, да я погледнеш, да ти се разнесат гайлетата. На добър час е снимана, на широк мегдан всред село.
За да избегнеш сърбането на чорбата от Минчоолу, не му давай супа на обяд! По писмото ти заключавам, че си го взел на пълен пансион.
Нищо особено от тук не мога да съобщя – всичко си върви мирно и тихо. Ние у дома сме за сега добре.
Сърдечно те поздравявам и всичко най-хубаво желая на тебе и на домочадието ти.
Поздрави Минчева и Бояна, когато ти падне насреща.
Твой: Алекс. Божинов
Нищо особено от тук не мога да съобщя – всичко си върви мирно и тихо. Ние у дома сме за сега добре.
Сърдечно те поздравявам и всичко най-хубаво желая на тебе и на домочадието ти.
Поздрави Минчева и Бояна, когато ти падне насреща.
Твой: Алекс. Божинов
не мога да забравя хубавите минути, прекарани на твоето лозе, откъдето се открива великолепната панорама на Дунава с широката влашка равнина. Това е един от най-хубавите спомени от моето всякога кратко пребиваване в Свищов. И сега, когато ти пиша това писъмце, мисълта ми е все там – на върха на лозето ти и хубавите летни вечери. Много малко му трябва на човека, за да му се сгрее душата, но това “малко” не може да го има всякога.
Аз се завърнах и започнах моята всекидневна работа, която ми изпълва времето, за да няма нужда да скучая. Но започнаха дъждовните есенни дни и вече къси и това е твърде неприятна работа. В ателието ми е вече хладно, за да не кажа студено, а още не съм си набавил необходимото гориво, понеже в складовете въглищата са недостатъчни и ще трябва да се чака. И на това ще му се намери колая, само здраве да е!
Вчера имах от Боянча писмо, казва, че оня ден щял да ти бъде гост за вечеря – Минчоолу щял да сготви нещо, а ти си щял да доставиш хубаво вино – мисля, че и аз пих веднъж – дваж от него. Нека ви е сладко!
Това показва, че булката ти не се е завърнала още и че вие я карате още на ергенски начала, както е речено. Дали Боянчо се пооправи малко или е все така нервен и неспокоен? Пустите му старини – човек се раздрънква и разглобява и нищо не може да му помогне. Аз много го съжалявам – тоя весел, жизнерадостен човек да изпадне в такова униние. И аз вече не виждам радостите в живота – може би, че ги няма, може би, че не мога да ги чувствам вече, но все горе-долу се справям с всекидневието, със сивото всекидневие. И това ми е доста. Сега да те оставя на спокойствие след моите писмени занимания. Ще отида да видя как е Колю Танев – два пъти ходих. Миша не ме пусна при него – изморявал се като приказва. И него, Бог да му е на помощ!
Бъди поздравен сърдечно, ако Минчоолу е още в Свищов и на него много здраве!
Твой: Алекс. Божинов
Аз се завърнах и започнах моята всекидневна работа, която ми изпълва времето, за да няма нужда да скучая. Но започнаха дъждовните есенни дни и вече къси и това е твърде неприятна работа. В ателието ми е вече хладно, за да не кажа студено, а още не съм си набавил необходимото гориво, понеже в складовете въглищата са недостатъчни и ще трябва да се чака. И на това ще му се намери колая, само здраве да е!
Вчера имах от Боянча писмо, казва, че оня ден щял да ти бъде гост за вечеря – Минчоолу щял да сготви нещо, а ти си щял да доставиш хубаво вино – мисля, че и аз пих веднъж – дваж от него. Нека ви е сладко!
Това показва, че булката ти не се е завърнала още и че вие я карате още на ергенски начала, както е речено. Дали Боянчо се пооправи малко или е все така нервен и неспокоен? Пустите му старини – човек се раздрънква и разглобява и нищо не може да му помогне. Аз много го съжалявам – тоя весел, жизнерадостен човек да изпадне в такова униние. И аз вече не виждам радостите в живота – може би, че ги няма, може би, че не мога да ги чувствам вече, но все горе-долу се справям с всекидневието, със сивото всекидневие. И това ми е доста. Сега да те оставя на спокойствие след моите писмени занимания. Ще отида да видя как е Колю Танев – два пъти ходих. Миша не ме пусна при него – изморявал се като приказва. И него, Бог да му е на помощ!
Бъди поздравен сърдечно, ако Минчоолу е още в Свищов и на него много здраве!
Твой: Алекс. Божинов
3. X. 51 год.
= = =
Писмо 10 от 05.11.1951 год. Стр. 2
Дорогой Афанасий,
не идва ред да отговоря и на твоето писмо – ти ме зарадва, че ти си доволен от тазгодишния плод на твоето лозе и че е възнаградило труда и грижите ти по него. А те не са малко. Няколкото реда, които пишеш и се отнасят до Бояна, ме натъжиха много – аз влизам в неговото положение, той сега е съвсем самотник. Неговата снаха, колкото и да е добра и внимателна към него, не може да подпълни нищо в живота му – тя е с еснафски манталитет жена, а Боян е хвърковата птичка, обича живота, обича веселите и умни хора, обича хумора. А това той го няма в къщата на снаха си. При това е болен човек, с всички недъзи на старостта и трябват му удобства, макар и малки, но удобства за навиците му. А и това едва-едва има там. Самият Свищов не е вече оня, стария Свищов. Всичко това събрано дава мъката, която се проявява у него. Дано се пооправи поне от малко-малко – това му желая от цялата си душа.
При тебе, сигурно, са се прибрали вече и жена ти и снаха ти и живота ти си тече по стария ред, редyt в дядо Ангеловия дом.
За мене си няма какво особено да пиша. Добре съм и домочадието ми е добре Цял ден съм зает с работа – ако не служебна, то в къщи, “творческа”.
Онзи ден беше дошла Миша Танева при мен по работа. И се счепках с нея и то много остро. Тук нe мога да ти пиша защо, защото е дълга и широка история. А тя е съвсем оглупяла вече, едно, че е остаряла, а друго – че всекидневните й грижи, които са големи, я правят да бъде такава. Но тя много работи, не иска да разбере и си врънка все едно и също, както тя си знае. А това ме ядосва много и там е кавгата. Колю има вече една месечна пенсия от 10,000 лв., което не е много нещо, но все са поне редовни пари. Но за какво най-напред да са тия пари? А Миша си харчи по-старому и не желае да се лиши от нищо. Разбира се не може да е това, което е било преди, но й се иска така да бъде. Това са последните новини.
Имаме хубава есен – пълна есен. Не е така топла, както едновремешните софийски есени, но е приятна. Листата есенни са обсипали тротоарите и дворищата с жълти и червени багри като мозайка. Ветрец студеничък полъхва и ни подканя да си набавим повечко дръвца и въглища. Аз вече отдавна паля в ателието си. Съветските метеоролози казват, че тази зима ще бъде като миналата – мека и поносима. Дано да е така.
Това е всичко, което мога да ти съобщя от тук. Минчоолу, от как е дошъл в София, само един път го видях. Беше дошъл в “Бистрица” да обядва и аз бях тогава отишъл там да се видя с приятелите и си намокря устата с нещо и да си платя всекидневния кръчмарски данък. Оттогава не съм го срещал. Не знам дали ти имаш някаква файда от неговото квартируване. Пък и аз знаех, че той няма да го изкара в Свищов, защото самото му идване там беше, според мене, безсмислено. Какво го свързва него със Свищов?
Бъди сърдечно поздравен, драгий Афанасие и предай на семейството си моите поздрави и почитания. Всичко най хубаво.
= = =
Писмо 10 от 05.11.1951 год. Стр. 2
Дорогой Афанасий,
не идва ред да отговоря и на твоето писмо – ти ме зарадва, че ти си доволен от тазгодишния плод на твоето лозе и че е възнаградило труда и грижите ти по него. А те не са малко. Няколкото реда, които пишеш и се отнасят до Бояна, ме натъжиха много – аз влизам в неговото положение, той сега е съвсем самотник. Неговата снаха, колкото и да е добра и внимателна към него, не може да подпълни нищо в живота му – тя е с еснафски манталитет жена, а Боян е хвърковата птичка, обича живота, обича веселите и умни хора, обича хумора. А това той го няма в къщата на снаха си. При това е болен човек, с всички недъзи на старостта и трябват му удобства, макар и малки, но удобства за навиците му. А и това едва-едва има там. Самият Свищов не е вече оня, стария Свищов. Всичко това събрано дава мъката, която се проявява у него. Дано се пооправи поне от малко-малко – това му желая от цялата си душа.
При тебе, сигурно, са се прибрали вече и жена ти и снаха ти и живота ти си тече по стария ред, редyt в дядо Ангеловия дом.
За мене си няма какво особено да пиша. Добре съм и домочадието ми е добре Цял ден съм зает с работа – ако не служебна, то в къщи, “творческа”.
Онзи ден беше дошла Миша Танева при мен по работа. И се счепках с нея и то много остро. Тук нe мога да ти пиша защо, защото е дълга и широка история. А тя е съвсем оглупяла вече, едно, че е остаряла, а друго – че всекидневните й грижи, които са големи, я правят да бъде такава. Но тя много работи, не иска да разбере и си врънка все едно и също, както тя си знае. А това ме ядосва много и там е кавгата. Колю има вече една месечна пенсия от 10,000 лв., което не е много нещо, но все са поне редовни пари. Но за какво най-напред да са тия пари? А Миша си харчи по-старому и не желае да се лиши от нищо. Разбира се не може да е това, което е било преди, но й се иска така да бъде. Това са последните новини.
Имаме хубава есен – пълна есен. Не е така топла, както едновремешните софийски есени, но е приятна. Листата есенни са обсипали тротоарите и дворищата с жълти и червени багри като мозайка. Ветрец студеничък полъхва и ни подканя да си набавим повечко дръвца и въглища. Аз вече отдавна паля в ателието си. Съветските метеоролози казват, че тази зима ще бъде като миналата – мека и поносима. Дано да е така.
Това е всичко, което мога да ти съобщя от тук. Минчоолу, от как е дошъл в София, само един път го видях. Беше дошъл в “Бистрица” да обядва и аз бях тогава отишъл там да се видя с приятелите и си намокря устата с нещо и да си платя всекидневния кръчмарски данък. Оттогава не съм го срещал. Не знам дали ти имаш някаква файда от неговото квартируване. Пък и аз знаех, че той няма да го изкара в Свищов, защото самото му идване там беше, според мене, безсмислено. Какво го свързва него със Свищов?
Бъди сърдечно поздравен, драгий Афанасие и предай на семейството си моите поздрави и почитания. Всичко най хубаво.
Твой: Алекс. Божинов
София, 5.ХІ.51
Ще поздравиш, разбира се, Бояна щом го видиш. Аз му писах преди няколко дни. Един негов близък колега, а мисля, че е и свищовец, Тончев, ходил там е се видял с него в градината. И нему се оплакал, че мъчно прекарва там и особено се страхува зимата как ще прекара. Ще изкара – човешката душа е дълготърпелива.
= = =
София, 5.ХІ.51
Ще поздравиш, разбира се, Бояна щом го видиш. Аз му писах преди няколко дни. Един негов близък колега, а мисля, че е и свищовец, Тончев, ходил там е се видял с него в градината. И нему се оплакал, че мъчно прекарва там и особено се страхува зимата как ще прекара. Ще изкара – човешката душа е дълготърпелива.
= = =
Писмо 11 от 12.12.1951 год. Стр. 2
Драгий Афанасий,
получих последното ти писмо и нарочно не ти се обадих наскоро, защото май взех да те отегчавам с моите писания. Сега, обаче, особената причина ме кара да споделя с тебе нашата обща горест с загубата на Бояна. Бедният Боян, той като че си беше прочел последните дни от живота си! Когато си се обадил по телефона от Свищов, аз току що съм бил излязъл – много съжалявам, че не ти чух гласа. Но изглежда, не, ами така е, Боян се е отровил от някаква наденица, която ял същата вечер някъде из крайните кръчми с някого, но кой е бил той моя син не можа да ми обясни, макар че е говорил на опелото в църква с него. Май че е бил Георги П. Христов. Ти сигурно вече знаеш. Още същия ден, когато ми съобщиха за смъртта му, намерих Деяна, пооплакахме го, колкото още съчувствени сълзи са останали у нас и отидохме в нашия клуб да изпълним традицията. Аз съм все още под впечатлението на тази грозна вечер и все си мисля, че като дойда в Свищов, ако мога да дойда още веднъж, разбира се, ще го видя – непременно ще го видя!
Безсмислено е да се мислят такива работи, но ето на и в тоя момент, когато ти пиша тия редове, сълзите са на очите ми и ме давят. Защото Боян беше не само добър наш приятел и другар, но той изобщо беше великолепен човек, рядък човек. Той би трябвало малко по-инак да умре, при близки и сърдечни хора, хора, които го разбират, за да му облекчат последните дни от живота, по-спокойно да дочака смъртта. Ех, ергенски живот – такъв му е краят! Нека Бог да го прости. Нека Господ ме запази до напролет, да мога да дойда в Свищов, да му запаля аз, с моите ръце една свещ и му я поставя на гроба.
Аз си живея по старата ми софийска програма, както знаеш. Мъча се все още да “творя”, за да ми минават по-леко дните. Но зимата ми тежи. До скоро имахме безснежни дни, но мъгляви – днес вали сняг, целия ден, на места се задържа, но се и топи. Няма какво, време му е. Аз ходя всяка неделя към Владая с Папазов и Вазов – събрахме се трима мускетари – пърцунковци, но приятно прекарваме, защото отиваме с трамвая до Княжево, а от там до Владая има автобус, та ходене пеш няма. Човек се разсейва по този начин, а и главно избягва софийската мъгла. Във Владая няма мъгла, а хубаво слънце.
Желая ти всичко най-хубаво. Поздрави домашните.
Твой: Алекс. Божинов
N.B. Снощи идва Минчоолу при мене. Той сега живее пък в Банкя, в някаква стая, която не се отоплява. Мисли пак да отиде в Свищов. Не мога да я разбера неговата работа!
= = =
Драгий Афанасий,
получих последното ти писмо и нарочно не ти се обадих наскоро, защото май взех да те отегчавам с моите писания. Сега, обаче, особената причина ме кара да споделя с тебе нашата обща горест с загубата на Бояна. Бедният Боян, той като че си беше прочел последните дни от живота си! Когато си се обадил по телефона от Свищов, аз току що съм бил излязъл – много съжалявам, че не ти чух гласа. Но изглежда, не, ами така е, Боян се е отровил от някаква наденица, която ял същата вечер някъде из крайните кръчми с някого, но кой е бил той моя син не можа да ми обясни, макар че е говорил на опелото в църква с него. Май че е бил Георги П. Христов. Ти сигурно вече знаеш. Още същия ден, когато ми съобщиха за смъртта му, намерих Деяна, пооплакахме го, колкото още съчувствени сълзи са останали у нас и отидохме в нашия клуб да изпълним традицията. Аз съм все още под впечатлението на тази грозна вечер и все си мисля, че като дойда в Свищов, ако мога да дойда още веднъж, разбира се, ще го видя – непременно ще го видя!
Безсмислено е да се мислят такива работи, но ето на и в тоя момент, когато ти пиша тия редове, сълзите са на очите ми и ме давят. Защото Боян беше не само добър наш приятел и другар, но той изобщо беше великолепен човек, рядък човек. Той би трябвало малко по-инак да умре, при близки и сърдечни хора, хора, които го разбират, за да му облекчат последните дни от живота, по-спокойно да дочака смъртта. Ех, ергенски живот – такъв му е краят! Нека Бог да го прости. Нека Господ ме запази до напролет, да мога да дойда в Свищов, да му запаля аз, с моите ръце една свещ и му я поставя на гроба.
Аз си живея по старата ми софийска програма, както знаеш. Мъча се все още да “творя”, за да ми минават по-леко дните. Но зимата ми тежи. До скоро имахме безснежни дни, но мъгляви – днес вали сняг, целия ден, на места се задържа, но се и топи. Няма какво, време му е. Аз ходя всяка неделя към Владая с Папазов и Вазов – събрахме се трима мускетари – пърцунковци, но приятно прекарваме, защото отиваме с трамвая до Княжево, а от там до Владая има автобус, та ходене пеш няма. Човек се разсейва по този начин, а и главно избягва софийската мъгла. Във Владая няма мъгла, а хубаво слънце.
Желая ти всичко най-хубаво. Поздрави домашните.
Твой: Алекс. Божинов
N.B. Снощи идва Минчоолу при мене. Той сега живее пък в Банкя, в някаква стая, която не се отоплява. Мисли пак да отиде в Свищов. Не мога да я разбера неговата работа!
= = =
Картичка. Вълшебниятъ дворъ. Ал. Божиновъ.
Здраве и радости за Новата 1952 година пожелавам
на семейство Дюлгерови.
Алекс. Божинов
София, 1.І. 1952 год.
= = =
Картичка. 19.ІV. 52. София
ХР. В!
Честит Великден пожелавам на тебе и семейството ти.
Да дава Господ по-вече светли дни в домовете ни.
При много грижи житейски не можах да се отзова на
писмото, но надявам се скоро да се видим и ще си поприказваме.
Сърдечни поздрави:
Алекс.Божинов
= = =
Писмо 14 от 08.05.1952 год. Стр. 2
Драги Наско,
едва днес успях да седна да ти пиша. Когато се завърнах намерих сума работа, на която трябваше да се отзова. Днес писах и на Стефанов – надявам се той да се отнесе благосклонно на твоето предложение. Дано надеждите ми да се сбъднат!
Аз се занимавам с моята всекидневна работа и времето ми минава незабелязано, дори не ми достига, защото сега вече не мога да тичам като жребец, а кретам като бивол, затова ми трябва и повече време.
Тук имаме необикновени за месеца горещини и това ме тревожи, защото и ние, простолюдието, взехме да мислим за добра и лоша реколта. Тревожи ме и болестта на сестра ми, която оставих макар и по-добре, но все на стар човек на здравето твърде не може да се вярва. За сега сестра ми Радка не ме е “сигнализирала” с тревожно известие, но кой знае?
Ако видиш бачо Колю Михов и ако ти е приятно, кажи му, че не отидох в Академията да го посетя, не защото не искам да отида при него, а защото изобщо не желая да влизам в тоя “храм на науката” след като пожелаха да ми заличат стенописите, които с такава любов рисувах цели четири години.
Пиша ти на тая проста хартия, защото в цяла София няма свестна хартия за писма. И мастилото му такова, че и писалката!
Твоите хора трябва вече да са пристигнали и ти си се отървал от домакинстването. Нека ти са добре дошли.
Много хубави поздрави, драги Наско, и всичко най-хубаво ти пожелавам.
Много поздрави на вашите,
Твой: Алекс. Божинов
София, 8.V. 52
= = =
Писмо 15 от 14.06.1952 год. Стр. 2
Драги Афанасий,
понеже бях за няколко дни към Самоков по работа, закъснях да ти се обадя. Аз мисля, че Стефанов не желае да купи карикатурата, която ти му предложи, първо – че е от мене и второ, че е твоя. Така аз мисля и така е. Силеновска му е отпуснала веднъж определен кредит, той ще го изразходва както намери за добре. Не знам сега как е реда за провинциалните музеи, но тук и в по-големите градове музейните покупки стават чрез комисии. А пък ти знаеш колко ни обичат нас двамата в Свищов. Ако е въпрос за Силеновска и аз мога да й говоря, но от нея не зависи нищо. После нали знаеш: докато на богатите дойде кефа, на сиромаха му изскача душата. На мене и на Кочо Щъркелов са ни взели по една работа за Националната галерия в София още през февруари и до сега не може да се събере комисия да ги оцени. Не е чудно на края да ни ги върнат. Моята картина е интериора с Миша Танева, ти го знаеш, а на Щъркела е едно малко пейзажче, не от най-хубавите му, но от четиритях работи, които им е представил, тая му взели. Взели му тая, за да му подхвърлят като на куче някой и друг лев. Какво да се прави, като трябва да се живее, особено тоя, който храни четирима души. В едно писмо до Янко Павлов, скулптура, се оплаква, че по няколко дни стои без стотинка, а понякога няма пари и за хляб. Живот! И то на стари вече години.
За мене си мога да ти кажа, че съм добре и моите хора са добре. И голямата ми сестра, според писмото на сестра ми Рада, е сега по-добре. Та от тая страна съм спокоен. С Деяна се видях преди няколко дни, почерпихме се по една бира и му предадох твоите поздрави. Но изобщо рядко се виждам с него. Той знае къде може да ме намери, но види се, не му е удобно да ме търси. И неговото тегло не е малко!
Радвам се, че лозето ти е добро. Ако е живот и здраве, може би ще имам удоволствието на есен да си набера пак една кошница грозде. Но до есен много вода има да изтече.
Хайде, бъди здрав и имай моите хубави поздрави. Много здраве и на домашните ти.
Твой: Алекс. Божинов
= = =
Писмо 15 от 14.06.1952 год. Стр. 2
Драги Афанасий,
понеже бях за няколко дни към Самоков по работа, закъснях да ти се обадя. Аз мисля, че Стефанов не желае да купи карикатурата, която ти му предложи, първо – че е от мене и второ, че е твоя. Така аз мисля и така е. Силеновска му е отпуснала веднъж определен кредит, той ще го изразходва както намери за добре. Не знам сега как е реда за провинциалните музеи, но тук и в по-големите градове музейните покупки стават чрез комисии. А пък ти знаеш колко ни обичат нас двамата в Свищов. Ако е въпрос за Силеновска и аз мога да й говоря, но от нея не зависи нищо. После нали знаеш: докато на богатите дойде кефа, на сиромаха му изскача душата. На мене и на Кочо Щъркелов са ни взели по една работа за Националната галерия в София още през февруари и до сега не може да се събере комисия да ги оцени. Не е чудно на края да ни ги върнат. Моята картина е интериора с Миша Танева, ти го знаеш, а на Щъркела е едно малко пейзажче, не от най-хубавите му, но от четиритях работи, които им е представил, тая му взели. Взели му тая, за да му подхвърлят като на куче някой и друг лев. Какво да се прави, като трябва да се живее, особено тоя, който храни четирима души. В едно писмо до Янко Павлов, скулптура, се оплаква, че по няколко дни стои без стотинка, а понякога няма пари и за хляб. Живот! И то на стари вече години.
За мене си мога да ти кажа, че съм добре и моите хора са добре. И голямата ми сестра, според писмото на сестра ми Рада, е сега по-добре. Та от тая страна съм спокоен. С Деяна се видях преди няколко дни, почерпихме се по една бира и му предадох твоите поздрави. Но изобщо рядко се виждам с него. Той знае къде може да ме намери, но види се, не му е удобно да ме търси. И неговото тегло не е малко!
Радвам се, че лозето ти е добро. Ако е живот и здраве, може би ще имам удоволствието на есен да си набера пак една кошница грозде. Но до есен много вода има да изтече.
Хайде, бъди здрав и имай моите хубави поздрави. Много здраве и на домашните ти.
Твой: Алекс. Божинов
София, 14. VІ. 52.
= = =
= = =
Писмо 16 (картичка) от 09.07.1952 год.
Рилски манастир. 9.VІІ.52.
Да бъдеш поздравен от Светаго Ивана Рилски.
Молим се за успокоение на душата си.
Всичко най-хубаво. Гроздето зрее ли?
Алекс. Божинов
= = =
Писмо 17 от 22.08.1952 год.
Дорогой Афанасий,
бях се наканил да ти пиша, но оная вечер те сънувах, че ме черпиш с вино от новата реколта, та това ме накара да побързам с писмото си. В тоя сън беше забъркана и Миша Танева, която постоянно се смееше за нещо, но за какво беше не мога да си спомня. Като сънувах черпня от новата реколта, да не би нещо големите горещини да са поразили лозето, та да няма дори и за хапване. Не ми се вярва. Господ е добър – колкото и да му сме грешни, все пак ще запази някое и друго зърно за ония, които са се грижили за лозето си. Много жега ни сполетя тая година, до кога ще ни пари, не знам. В моето ателие е хладно и приятно, но ателието ми не може да приюти цяла София, та и на другите да е добре.
Аз съм доста зает с работа – предприех и една служебна обиколка из някои градове на Южна България, но в тая жега нататък не ми се ходи, а ходенето зависи от мене, кое време да избера. През септември ще ви дойда в Свищов на гости, ако е живот и здраве.
Деян е изнамерил едно летовище в Лозенец, някъде зад френския колеж. Това е една градинка около декар и нещо, с една барачка. Покани ме една вечер там, наедно с Георги Хранов, на вечеря. Бяха му паднали, изглежда, малко парици. Имаше хубаво бяло бутилково вино, хубава месечина и доста хапливи комари. Все пак прекарахме добре, дори весело, може да се каже.
Вчера погребахме моя братовчед Александър Станчев, брата на Митко Станчев, който пък през февруари умря. Други новини няма.
Много хубави поздрави. Много здраве на всички у вас, ако са в Свищов.
Алекс. Божинов
София, 22. VІІІ. 52.
= = =
Рилски манастир. 9.VІІ.52.
Да бъдеш поздравен от Светаго Ивана Рилски.
Молим се за успокоение на душата си.
Всичко най-хубаво. Гроздето зрее ли?
Алекс. Божинов
= = =
Писмо 17 от 22.08.1952 год.
Дорогой Афанасий,
бях се наканил да ти пиша, но оная вечер те сънувах, че ме черпиш с вино от новата реколта, та това ме накара да побързам с писмото си. В тоя сън беше забъркана и Миша Танева, която постоянно се смееше за нещо, но за какво беше не мога да си спомня. Като сънувах черпня от новата реколта, да не би нещо големите горещини да са поразили лозето, та да няма дори и за хапване. Не ми се вярва. Господ е добър – колкото и да му сме грешни, все пак ще запази някое и друго зърно за ония, които са се грижили за лозето си. Много жега ни сполетя тая година, до кога ще ни пари, не знам. В моето ателие е хладно и приятно, но ателието ми не може да приюти цяла София, та и на другите да е добре.
Аз съм доста зает с работа – предприех и една служебна обиколка из някои градове на Южна България, но в тая жега нататък не ми се ходи, а ходенето зависи от мене, кое време да избера. През септември ще ви дойда в Свищов на гости, ако е живот и здраве.
Деян е изнамерил едно летовище в Лозенец, някъде зад френския колеж. Това е една градинка около декар и нещо, с една барачка. Покани ме една вечер там, наедно с Георги Хранов, на вечеря. Бяха му паднали, изглежда, малко парици. Имаше хубаво бяло бутилково вино, хубава месечина и доста хапливи комари. Все пак прекарахме добре, дори весело, може да се каже.
Вчера погребахме моя братовчед Александър Станчев, брата на Митко Станчев, който пък през февруари умря. Други новини няма.
Много хубави поздрави. Много здраве на всички у вас, ако са в Свищов.
Алекс. Божинов
София, 22. VІІІ. 52.
= = =
Писмо 18 от 18.12.1952 год. Стр. 2
Драги Наско,
колко време вече стана, все да седна да ти се обадя с няколко реда и не остава време. Време ли не остава, аз ли вече каталясах съвсем, взе доста да ме домързява. Не е мързел, а някакво безволие да седна да пиша, макар че цял ден все пиша нещо. Инак ми се рисува много, но зимното време и студеното ателие не предразполагат за творчество. “Творчество”, вятър и мъгли! Нейсе, така да го наречем. Хубавите разходки, които всяка неделя правя до Владая или до Драгалевския манастир ме освежават, т.е. крепят ми още духът. Та до кога ще е, Господ знае. Господ – той знае всичко, но всичко не ни казва, инак бихме били по-спокойни. Няма да те питам как си, защото знам какво е около тебе, но все пак ти знаеш да запълваш живота си с разни други работи. Аз съм зает от сутрин до вечер, не скучая, намирам с какво да се занимавам.
Бях седнал да рисувам още от миналата година нещо за сегашната наша годишна изложба – Обща изложба на Съюза на художниците, както я назовават. Но уважаемото жури отхвърли работата ми, не я взе за излагане. Ако беше лоша работата, или тематично неудобна или друго нещо, разбирам, но във всяко отношение беше добра – отлично нарисувана, много добре композирана и понеже беше портрет, много точна прилика, изобщо хубава работа. Но когато журито е от кучета завистливи, друго не може да се очаква. Не страдам много от това, но трябваше да дам тъкмо 8000 лева стари, значи 330 лв. за рамка хубава – това ме закопа. Нямах толкова излишни пари за прахосване, но така било писано! И главно, че си изгубих хубави летни дни да довършвам работата, което ми отне извънредно много време. Здраве да е! Мокър от дъжд не се бои.
Сестра ми ми писа, че е имало панихида за Боян Милинтев – много съжалявам, че и аз не присъствувах на тоз мил спомен за отличния Боян. Деян ме караше да направим тук нещо за него, панихида и да се съберем някъде да полеем спомена за добрия ни другар, но аз, който не мога да определя кога ще ми е свободното време, се отказах от такъв ангажимент и не можахме нищо да направим. Ние, с Илия Палазов – нали го знаеш – с когото аз всяка неделя излизам на излет, пихме и разляхме вино за упокоение и вечна памет Боянова. Бог да го приеме в селенията си.
Желая ти всичко хубаво, здраве и спокойствие – на тебе и цялото семейство.
Сърдечно твой:
Алекс. Божинов
Драги Наско,
колко време вече стана, все да седна да ти се обадя с няколко реда и не остава време. Време ли не остава, аз ли вече каталясах съвсем, взе доста да ме домързява. Не е мързел, а някакво безволие да седна да пиша, макар че цял ден все пиша нещо. Инак ми се рисува много, но зимното време и студеното ателие не предразполагат за творчество. “Творчество”, вятър и мъгли! Нейсе, така да го наречем. Хубавите разходки, които всяка неделя правя до Владая или до Драгалевския манастир ме освежават, т.е. крепят ми още духът. Та до кога ще е, Господ знае. Господ – той знае всичко, но всичко не ни казва, инак бихме били по-спокойни. Няма да те питам как си, защото знам какво е около тебе, но все пак ти знаеш да запълваш живота си с разни други работи. Аз съм зает от сутрин до вечер, не скучая, намирам с какво да се занимавам.
Бях седнал да рисувам още от миналата година нещо за сегашната наша годишна изложба – Обща изложба на Съюза на художниците, както я назовават. Но уважаемото жури отхвърли работата ми, не я взе за излагане. Ако беше лоша работата, или тематично неудобна или друго нещо, разбирам, но във всяко отношение беше добра – отлично нарисувана, много добре композирана и понеже беше портрет, много точна прилика, изобщо хубава работа. Но когато журито е от кучета завистливи, друго не може да се очаква. Не страдам много от това, но трябваше да дам тъкмо 8000 лева стари, значи 330 лв. за рамка хубава – това ме закопа. Нямах толкова излишни пари за прахосване, но така било писано! И главно, че си изгубих хубави летни дни да довършвам работата, което ми отне извънредно много време. Здраве да е! Мокър от дъжд не се бои.
Сестра ми ми писа, че е имало панихида за Боян Милинтев – много съжалявам, че и аз не присъствувах на тоз мил спомен за отличния Боян. Деян ме караше да направим тук нещо за него, панихида и да се съберем някъде да полеем спомена за добрия ни другар, но аз, който не мога да определя кога ще ми е свободното време, се отказах от такъв ангажимент и не можахме нищо да направим. Ние, с Илия Палазов – нали го знаеш – с когото аз всяка неделя излизам на излет, пихме и разляхме вино за упокоение и вечна памет Боянова. Бог да го приеме в селенията си.
Желая ти всичко хубаво, здраве и спокойствие – на тебе и цялото семейство.
Сърдечно твой:
Алекс. Божинов
София, 18. ХІІ. 52 год.
= = =
= = =
Драги Наско,
нека ти е честито името – Св. Атанасий да ти донесе благост, дългоденствие и душевни радости.
Бъди здрав и дееспособен по всички линии.
Дано сме живи и здрави да се видим пак и да се посмеем малко.
Сърдечно твой:
Алекс. Божинов
София, 30. І. 53 год.
= = =
Писмо 20 от 14.06.1953 год. Стр. 2 Стр. 3 Стр. 4
Драги Насйо,
не очаквах от тебе писмо защото те знам, че не обичаш твърде да пишеш, а особено сега, когато е лозарския сезон, но като го прочетох, разбира се “разбрах съдържанието му”.
Не си намерил твърде щастливи меценати за “Пижо” – него не го зная какъв е по отношение на харчлъка, но съпругата му е стисната повече отколкото трябва. Пък и дали изобщо тя има някакво отношение към изобр. изкуство, не знам. Ако не кажа голяма дума, струва ми се, че съвсем няма.
С тях аз няма къде да се срещна, ако изобщо са в София – собствено аз нея я видях преди три дни като влизаше в кафене България, където бях отишъл да чакам Кочо Щъркелов, който ме насади на пачи яйца – накара ме да го “почакам” за десетина минути в кафенето, а не дойде и след ¾ часа. Не го дочаках, защото трябваше да се прибера в къщи за обяд. Щъркела е тука от три-четири дни, но аз бях зает цели два дни с академически работи – имахме годишна отчетна сесия през целите два дни, от сутрин до вечер, както обикновено ги прави нашия председател и ние, разбира се, сме длъжни да сме там, затова и не съм го видял. Той е тука за да се лекува – нещо пръстите на едната му ръка са не в ред.
Сега на въпроса за Пижо. Не знам какво да ти кажа – борсата на картините сега е, не колко иска автора или притежателя, а каквото даде купувача. Така че ако смяташ каква стойност е имала тая картина преди и сега да искаш такава цена, по сегашни пари, едва ли ще можеш да я пласираш. Все пак зависи, разбира се, от купувача, но в случая твоя купувач, ако изобщо смята да купува, не е от тях. Едва ли има къде да се срещна с тях, но ако се видя, случайно, разбира се, ще гледам да направя всичко каквото мога, за да стане сделката. И аз, наедно с тебе, съжалявам за тая моя работа, че си принуден да я продадеш, изобщо съжалявам, че става нужда да продаваш, но какво да се прави!
Щъркела е донесъл със себе си около 30-40 рисунки с перо на артисти от театъра и операта в разни роли. Тия рисунки на времето той ги поместваше във в. Зора. Ще ги предложи на театъра. Когато дойде въпроса какви пари да иска за тях, аз не можах да му кажа, защото както споменах по-горе, сега автора или продавача не може да определя цените – за държавните учреждения или галерии има комисии и те определят цените. Но Янко Павлов, скулптура, който се смята нещо като душеприказчика на Щъркела, казва да поиска 50,000 лв. сегашни пари, което прави стари пари 1 250 000 лв. Като казах на Янко Павлов, че кой ще даде толкова пари, той се разсърди. Кочо е съгласен да ги даде за 15 000 лв. сегашни пари, но аз се съмнявам дали ще му дадат и толкова. Но той е тука и ще уреди въпроса сам. Положението на Щъркела е лошо, защото той няма един постоянен месечен приход, а трябва да чака от продажби, а продажби не стават всеки ден, а мога да кажа, че частни лица изобщо не купуват. Хора, които на времето са купували картини и сега са в голяма парична нужда, постоянно предлагат на държавата картини, много нещо се купи и пазара се пресити – да се изразя по научному. Кочо все пак успява да пласира тук-там някоя и друга своя работа, но на цена съвсем намалена, а той има на главата си цяло семейство, което само от него чака.
Представи си, че аз бях принуден да купя една моя малка работа, едно пейзажче – изглед на част от София с Алекс. Невски и Държ. печатница, стара моя работа от 1913 год. – един мой приятел инженер, наследил я от брата си лекар, сега покойник. Той ми я показа с някои други картини, да ме пита каква цена да иска, защото има нужда от пари и иска да ги продаде. Но мене ми стана толкова мило за тая малка картинка, че му предложих да я купя аз, но не мога да му дам по-вече от 150 лв. сегашни и да я платя на 3 пъти, всеки 15 дена. Той се съгласи и аз сега си я притежавам. Един друг мой вече малко познат дойде при мене с друга една работа, пак малко едно пейзажче от Самоков – стария мост с Искъра – малка, но много хубава работа. На времето я бях подарил на Иван Багаров, за новата му къща. Сега, по различни пътища, попаднала у тоя спекулант. Но той ми поиска 1000 лева сегашни пари. Разбира се, казах му за какъв ме мисли, милионер ли, фалшификатор на пари, че иска такава сума. Той я паланджосъл, а казва, че някакви руснаци му я били подарили. Жал ми е, че не мога и нея да прибера, макар че толкова много боклуци имам в къщи. Нали е моя работа!
Сега пак на думата: ще гледам ако срещна Спирков, да го някакси “кандърдисам” да вземе Пижо. Че той има пари и може да си позволи да купи една картинка, но зависи, както казват, и от съпругата му – тя какво ще каже.
Написах ти много. Желая да чувам, че работите ти се оправят, за да няма нужда да се лишаваш от неща, които ти са скъпи. Аз мисля, ако е живот и здраве, да дойда през август в Свищов, да видя сестрите и разбира се и тебе. Никого другиго нямам вече в Свищов.
Сърдечно поздравявам тебе и домашните ти и всичко най-хубаво ти желая.
Твой: Алекс. Божинов
= = =
Писмо 20 от 14.06.1953 год. Стр. 2 Стр. 3 Стр. 4
Драги Насйо,
не очаквах от тебе писмо защото те знам, че не обичаш твърде да пишеш, а особено сега, когато е лозарския сезон, но като го прочетох, разбира се “разбрах съдържанието му”.
Не си намерил твърде щастливи меценати за “Пижо” – него не го зная какъв е по отношение на харчлъка, но съпругата му е стисната повече отколкото трябва. Пък и дали изобщо тя има някакво отношение към изобр. изкуство, не знам. Ако не кажа голяма дума, струва ми се, че съвсем няма.
С тях аз няма къде да се срещна, ако изобщо са в София – собствено аз нея я видях преди три дни като влизаше в кафене България, където бях отишъл да чакам Кочо Щъркелов, който ме насади на пачи яйца – накара ме да го “почакам” за десетина минути в кафенето, а не дойде и след ¾ часа. Не го дочаках, защото трябваше да се прибера в къщи за обяд. Щъркела е тука от три-четири дни, но аз бях зает цели два дни с академически работи – имахме годишна отчетна сесия през целите два дни, от сутрин до вечер, както обикновено ги прави нашия председател и ние, разбира се, сме длъжни да сме там, затова и не съм го видял. Той е тука за да се лекува – нещо пръстите на едната му ръка са не в ред.
Сега на въпроса за Пижо. Не знам какво да ти кажа – борсата на картините сега е, не колко иска автора или притежателя, а каквото даде купувача. Така че ако смяташ каква стойност е имала тая картина преди и сега да искаш такава цена, по сегашни пари, едва ли ще можеш да я пласираш. Все пак зависи, разбира се, от купувача, но в случая твоя купувач, ако изобщо смята да купува, не е от тях. Едва ли има къде да се срещна с тях, но ако се видя, случайно, разбира се, ще гледам да направя всичко каквото мога, за да стане сделката. И аз, наедно с тебе, съжалявам за тая моя работа, че си принуден да я продадеш, изобщо съжалявам, че става нужда да продаваш, но какво да се прави!
Щъркела е донесъл със себе си около 30-40 рисунки с перо на артисти от театъра и операта в разни роли. Тия рисунки на времето той ги поместваше във в. Зора. Ще ги предложи на театъра. Когато дойде въпроса какви пари да иска за тях, аз не можах да му кажа, защото както споменах по-горе, сега автора или продавача не може да определя цените – за държавните учреждения или галерии има комисии и те определят цените. Но Янко Павлов, скулптура, който се смята нещо като душеприказчика на Щъркела, казва да поиска 50,000 лв. сегашни пари, което прави стари пари 1 250 000 лв. Като казах на Янко Павлов, че кой ще даде толкова пари, той се разсърди. Кочо е съгласен да ги даде за 15 000 лв. сегашни пари, но аз се съмнявам дали ще му дадат и толкова. Но той е тука и ще уреди въпроса сам. Положението на Щъркела е лошо, защото той няма един постоянен месечен приход, а трябва да чака от продажби, а продажби не стават всеки ден, а мога да кажа, че частни лица изобщо не купуват. Хора, които на времето са купували картини и сега са в голяма парична нужда, постоянно предлагат на държавата картини, много нещо се купи и пазара се пресити – да се изразя по научному. Кочо все пак успява да пласира тук-там някоя и друга своя работа, но на цена съвсем намалена, а той има на главата си цяло семейство, което само от него чака.
Представи си, че аз бях принуден да купя една моя малка работа, едно пейзажче – изглед на част от София с Алекс. Невски и Държ. печатница, стара моя работа от 1913 год. – един мой приятел инженер, наследил я от брата си лекар, сега покойник. Той ми я показа с някои други картини, да ме пита каква цена да иска, защото има нужда от пари и иска да ги продаде. Но мене ми стана толкова мило за тая малка картинка, че му предложих да я купя аз, но не мога да му дам по-вече от 150 лв. сегашни и да я платя на 3 пъти, всеки 15 дена. Той се съгласи и аз сега си я притежавам. Един друг мой вече малко познат дойде при мене с друга една работа, пак малко едно пейзажче от Самоков – стария мост с Искъра – малка, но много хубава работа. На времето я бях подарил на Иван Багаров, за новата му къща. Сега, по различни пътища, попаднала у тоя спекулант. Но той ми поиска 1000 лева сегашни пари. Разбира се, казах му за какъв ме мисли, милионер ли, фалшификатор на пари, че иска такава сума. Той я паланджосъл, а казва, че някакви руснаци му я били подарили. Жал ми е, че не мога и нея да прибера, макар че толкова много боклуци имам в къщи. Нали е моя работа!
Сега пак на думата: ще гледам ако срещна Спирков, да го някакси “кандърдисам” да вземе Пижо. Че той има пари и може да си позволи да купи една картинка, но зависи, както казват, и от съпругата му – тя какво ще каже.
Написах ти много. Желая да чувам, че работите ти се оправят, за да няма нужда да се лишаваш от неща, които ти са скъпи. Аз мисля, ако е живот и здраве, да дойда през август в Свищов, да видя сестрите и разбира се и тебе. Никого другиго нямам вече в Свищов.
Сърдечно поздравявам тебе и домашните ти и всичко най-хубаво ти желая.
Твой: Алекс. Божинов
София, 14. VІ. 53.
= = =
Писмо 21 от 05.08.1953 год.
Драги Насйо,
преди няколко дни срещнах на улицата проф. Спирков. Попитах го какво мисли за предложената му от теб картина. Той, както му е реда, взе да хвали картината, че била много хубава, че и цената й не е много висока, но все пак като за хора като тях двамата – той и жена му, макар че и двамата получават добри заплати, но мъчно е в сегашните времена да отделят такава сума, за да я купят. С други думи не му е до купуване на картината.
Тука беше и Госп. Тошев. Споменах му за работата и за отговора, който Спирков ми даде. И той е на същото мнение, т.е., че Спирков е такъв стиснат, че и на каквато и цена да му я предложиш, пак няма да я вземе.
Не са утешителни тия мои редове, които ти драскам, но длъжен бях да те уведомя, да не разчиташ на подобни меценати.
За мене си няма какво да ти пиша. Понеже съм “държавнослужител”, края на годината (на сезона) ни занимават с различни отчети за миналото време (шестмесечието) и планове за другото шестмесечие, та съм зает с това. Не рисувам нищо – не остава време за това. Пиша, по някои изследвания, които колективно правим с двама още институтски колеги и това ми отнема цялото време.
Бях преди няколко дни, за една седмица към Лясковец, Г. Оряховица, Търново, Арбанаси и пр., в най-голямата горещина, изморих се доста, защото до много места трябваше да се ходи пеш, понеже няма никакви превозни средства, а това по горещината не е вече за мене. Но нямаше какво да се прави, преодолях и сега мъчнотиите. След десетина дни ще бъда в отпуск и тогава ще помисля и за Свищов, кога да потегля. Бих желал много да те намеря в добро разположение на духа, да си поприказваме малко за това-онова и ако сме разположени да е посмеем малко. Има за какво да ти приказвам и за смях. Може би насила, но ще са посмеем.
Преди няколко време тук беше Щъркела, но си замина. Записа дъщеря си, по-малката, в Худ. академия, тя издържа изпита за постъпване, но сега пък няма средства да я издържа в София. Той продава чат-пат по нещо, но какво може да му остане за цялото семейство, когато няма редовна месечна подкрепа. Пък и пръстите му, както знаеш, са широки, а около него има доста ласкатели, а той има слабост към такива работи и всичко това сумирано е все в негова вреда.
Ако е живот и здраве, когато дойда в Свищов ще приказваме по-вече.
Желая ти всичко най-хубаво и сърдечно те поздравявам. И в къщи много поздрави.
Твой: Алекс. Божинов
= = =
Писмо 21 от 05.08.1953 год.
Драги Насйо,
преди няколко дни срещнах на улицата проф. Спирков. Попитах го какво мисли за предложената му от теб картина. Той, както му е реда, взе да хвали картината, че била много хубава, че и цената й не е много висока, но все пак като за хора като тях двамата – той и жена му, макар че и двамата получават добри заплати, но мъчно е в сегашните времена да отделят такава сума, за да я купят. С други думи не му е до купуване на картината.
Тука беше и Госп. Тошев. Споменах му за работата и за отговора, който Спирков ми даде. И той е на същото мнение, т.е., че Спирков е такъв стиснат, че и на каквато и цена да му я предложиш, пак няма да я вземе.
Не са утешителни тия мои редове, които ти драскам, но длъжен бях да те уведомя, да не разчиташ на подобни меценати.
За мене си няма какво да ти пиша. Понеже съм “държавнослужител”, края на годината (на сезона) ни занимават с различни отчети за миналото време (шестмесечието) и планове за другото шестмесечие, та съм зает с това. Не рисувам нищо – не остава време за това. Пиша, по някои изследвания, които колективно правим с двама още институтски колеги и това ми отнема цялото време.
Бях преди няколко дни, за една седмица към Лясковец, Г. Оряховица, Търново, Арбанаси и пр., в най-голямата горещина, изморих се доста, защото до много места трябваше да се ходи пеш, понеже няма никакви превозни средства, а това по горещината не е вече за мене. Но нямаше какво да се прави, преодолях и сега мъчнотиите. След десетина дни ще бъда в отпуск и тогава ще помисля и за Свищов, кога да потегля. Бих желал много да те намеря в добро разположение на духа, да си поприказваме малко за това-онова и ако сме разположени да е посмеем малко. Има за какво да ти приказвам и за смях. Може би насила, но ще са посмеем.
Преди няколко време тук беше Щъркела, но си замина. Записа дъщеря си, по-малката, в Худ. академия, тя издържа изпита за постъпване, но сега пък няма средства да я издържа в София. Той продава чат-пат по нещо, но какво може да му остане за цялото семейство, когато няма редовна месечна подкрепа. Пък и пръстите му, както знаеш, са широки, а около него има доста ласкатели, а той има слабост към такива работи и всичко това сумирано е все в негова вреда.
Ако е живот и здраве, когато дойда в Свищов ще приказваме по-вече.
Желая ти всичко най-хубаво и сърдечно те поздравявам. И в къщи много поздрави.
Твой: Алекс. Божинов
София, 5. VІІІ. 953 г.
N.B. Тъкмо довърших писмото си и получих от сестра си писмо, в което казва, че си се бил оперирал от нещо. Дано всичко е излязло благополучно. Какво ли ще е то! Желая ти най-бързо оздравяване и бодрост за напред.
= = =
Писмо 22 от 19.04.1954 год. Стр. 2
Драги Наско,
малко с закъснение се отзовавам на писмото ти, но така се стекоха обстоятелствата, че не ми беше възможно да отделя за тебе няколко минути.
Ти искаше в писмото си да ти кажа нещо за Мечо, как е изглеждал, когато го срещнах. Беше много слаб, много отпаднал, изобщо изглед на човек, болен и страдал. Аз зная, че той боледуваше от диабет, още много отдавна, а той обичаше да си похапва и попийва, като всички буржоа. Нека Бог да го прости и макар, че латинците казвали, че за умрелите нищо не се говори, освен добро, аз нямах към него особено добри чувства, защото той на няколко пъти се е отнасял с мене много грубо, особено напоследък, когато се завърна от Загреб. Все пак аз не исках да скъсвам познанството си с него – за приятелство не може да се говори, аз не бях негов приятел.
Ти си рядко добър човек и затова аз те разбирам добре, когато ми пишеш за Мечо. Жена му тук не съм я виждал, може би тя е още в Своге, където са били напоследък. Аз се научих, че когато са били в Троян, са живели добре, понеже тя е вземала в къщи работи за шев и е печелила достатъчно пари, за да могат горе-долу свястно да живеят.
Като ми пишеш за твоя Ангел и аз наедно с тебе се радвам, че това дете ще стъпи най-после здраво на краката си и ще може спокойно да живее.
Ние тук все още студуваме, макар че от време на време слънцето се подава изпод облаците. Кочо Щъркелов беше тука, но като поискал салон да си направи изложба, казали му, че до октомври салона бил зает – салона на ул. Раковски” на Съюза на художниците. Завчера Тръпко Василев ми каза, че щял през май да излага – така му казал Гърдамов от “Златна рибка”, Кочов приятел по пиене. По-вече не знам. Аз не знам какъв успех ще има, но вярвам от вход да вземе някоя пара. За продажби се съмнявам.
Ти искаш да ти изпратя календар от изданията на Съюза на художниците. Преди няколко дни четох руското хум. списание Крокодил и там срещнах следния стих:
Мы календар искали – ден истратили ....
Как видно, не торопятся издатели.
Покуда календар до нас дойдет
Промчится целый календарной год.
Сега, утеши се с това стихче и чакай до година, белким успеем да се снабдим с някой екземпляр.
Деян те поздравява – той ме намира по някога из нашите квартални кръчми и аз му предавам твоите поздрави.
Желая на тебе и семейството ти да прекарате радостно Великдена. Христос воскресе!
Сърдечно твой:
Алекс. Божинов
София, 19. ІV. 54 год.
= = =
Писмо 23 от 03.05.1954 год. Стр. 2
Драги Наско,
да те поздравя най-напред с Великдена – нека е за много години на тебе и цялото ти домочадие – Хр. воскресе!
Тук вече нямаме “грип”, но боледуване има, но какво да ги правим, нека си върлуват, по някога и те са потребни.
Твоето лекарство против грипа, което ти ми препоръчваш, изглежда да е много съблазнително, ще гледам някога да го “забъркам” и без боледуване, защото рецептата е примамлива.
Ти ми говориш и нещо за Албума. Той излезе най-глупаво от всичките мои съчинения до сега. Причините са много, но когато се видим ще ти ги разправям. Не са от някакво официално запрещение, но когато много баби бабуват, излиза хилаво дете. Така стана и с моя албум. Може би затова, защото исках да излезе нещо много хубаво, затова излезе калпава работа. Здраве да е!
Това, което си видял в “Култура” е по една случайност.
Работата стои така: по случай 80 години от освобождението на София един хубав звънлив женски глас от редакцията на “Култура” се обади по телефона да им напиша някакъв спомен за стара София и да направя няколко рисунки. Отговорих им, че не ми е възможно да изпълня желанието им, защото нямам абсолютно никакво свободно време, нито за едното, нито за другото, което беше истината. Но им посочих да вземат мои рисунки за стара София от една книга, излязла преди десетина години “София преди 50 год.” от Г. Каназирски, за която аз направих около 15 рисунки от онова време. Те взели от там ония 4 рисунки, които бяха поместени, но не знам как са се отнесли до Танев да им пише текста – той нищо не знае за стара София, защото не е бил роден още тогава. Но той нали всичко знае, нагърбил се е да пише и нищо не е написал. С него не съм се “каращисъл” и няма да се сдобрявам никога, защото не заслужава. Но когато случайно срещна Миша с него в количката (тя го вози) свалям си шапката. Това обаче са случва много рядко.
Не зная какво готви “Дунавско дело” за мене. Редакторите, обаче, са много внимателни към мене, често ме поздравяват по случай на някой празник или друго събитие.
Сега да те осведомя:
на 25 май се открива моя изложба и ще трае до 15 юни. Това става за моите 80 години, които навърших миналата година, а сега са 81 от 8 март, но защото бях тогава болен тържеството се отложи за неопределено време, т.е. когато аз кажа. И се определи за датата, която ти съобщавам.
Изложбата не я правя аз, а Института за изобразително изкуство при БАН и Съюза на художниците.
Исках много да избягна тази тупурдия, но “другарите” не се съгласиха, защото било взето вече решение и не може да се отмени. Всичко хубаво, но това тържество ми причинява много грижи, даже разноски по стягане на “художествените ми произведения”, но се съгласих и поех тежкия кръст.
Бих искал много да можеш и ти да бъдеш тук, но знам, че не ти е възможно – щяхме да се посмеем малко и да си поприказваме.
Деян е все още болен, т.е. оздравя, но понеже си изкълчи крака, не може да ходи из улиците и е много отслабнал – подпира се на патерица. Кочо Щъркелов е добре, но грижи семейни го тормозят доста и той не е спокоен. Често ми ходи на гости – къщата му е към Дъновистите, но има превозни средства и той иде при мене да пийне кафенце.
Желая ти много здраве и по-малко ядове, а другото ще се оправи от само себе си. Много поздрави у вас.
Твой: Алекс. Божинов
София, 25. V. 54 год.
= = =
Сега да те осведомя:
на 25 май се открива моя изложба и ще трае до 15 юни. Това става за моите 80 години, които навърших миналата година, а сега са 81 от 8 март, но защото бях тогава болен тържеството се отложи за неопределено време, т.е. когато аз кажа. И се определи за датата, която ти съобщавам.
Изложбата не я правя аз, а Института за изобразително изкуство при БАН и Съюза на художниците.
Исках много да избягна тази тупурдия, но “другарите” не се съгласиха, защото било взето вече решение и не може да се отмени. Всичко хубаво, но това тържество ми причинява много грижи, даже разноски по стягане на “художествените ми произведения”, но се съгласих и поех тежкия кръст.
Бих искал много да можеш и ти да бъдеш тук, но знам, че не ти е възможно – щяхме да се посмеем малко и да си поприказваме.
Деян е все още болен, т.е. оздравя, но понеже си изкълчи крака, не може да ходи из улиците и е много отслабнал – подпира се на патерица. Кочо Щъркелов е добре, но грижи семейни го тормозят доста и той не е спокоен. Често ми ходи на гости – къщата му е към Дъновистите, но има превозни средства и той иде при мене да пийне кафенце.
Желая ти много здраве и по-малко ядове, а другото ще се оправи от само себе си. Много поздрави у вас.
Твой: Алекс. Божинов
София, 25. V. 54 год.
= = =
Драги Наско,
днес получих писмото ти, а след обяд дойдоха твоите дечурлига Ангел, Меца и съпруга й и донесоха портрета. Аз не съм го опаковал, а ще чакам да дойде заведущия картинната архива (отдел) при Соф. градски съвет (Архив и картинна сбирка), та тогава да го опаковам, да не би да се откъснат някои от парчетата боя като стои открит.
Казах ти още в Свищов, че изплащането може да не стане така скоро, поради бюрократически и кредитни причини. За аванс срещу портрета и дума не може да става – там не се упражнява такава практика, не само там, а и никъде в учрежденията по такива въпроси. Щом го одобрят аз ще ги врънкам, до колкото силите ми ще помогнат, да ускорят плащането, но до тогава нищо определено не мога да ти кажа. Ще те държа в течение на хода на работата. Затова искам да те предупредя, на парите, които евентуално би взел от портрета, не разчитай така скоро. Ако стане пък скоро, то ще бъде двоен късмет. Щом вярваш на „случая”, в който и аз донякъде вярвам, дано Бог помогне!
Тук сме на непрекъснато дъждоваление след обяд – и в тоя момент вали.
Сърдечни поздрави на теб и на госпожата.
Твой: Алекс. Божинов
София, 25, V. 54.
= = =
Твой: Алекс. Божинов
София, 25, V. 54.
= = =
Драги Наско,
писмото ти получих – не ти отговорих веднага, защото от десет дни съм на легло – инфлуенца една ме тръшна и то в силна форма, която ме смачка. Сега съм към подобряване. Под грижите съм на д-р Иванчо Рачев, който се старае да я изгони.
Твоят портрет е у мене и чакам всеки ден да дойдат да го приберат от Общинската галерия, защото тия дни ще имат комисия за откупуване на картини. Директорът на галерията Чайковски идва у дома преди да се разболея, видя портрета и каза ми, че ще го вземат. Аз съм определил цена 5 000 лв., изглежда че и ти си мислил така. Разбира се това е цена на продавача, но колко ще даде комисията, не мога да ти кажа. Както ти казах, ще те държа в течение на цялата работа.
Тук, в София, е и художникът Алекс. Добринов, той е за сега в Луковит, но действува да се завърне в София. Аз се старая и нему да услужа и обещаха ми, че ще вземат и от него някои работи.
Сега за моя „Пижо”, който ти си вече продал. Аз не съм в състояние да ходя из канцеларии по разни чиновници – нямам сили за това. Но помолих Добринката той да свърши вместо мене тая работа. Той обеща, че ще отиде да направи справка. Но днес не се яви при мене, за да му дам номера на протокола – има още време, предполагам до довечера ще дойде. Ето, това е което мога да ти съобщя за нашите сделки.
Щъркела вчера закри изложбата си, която има голям успех – главно материален. От вход взе достатъчно добра сума, а и продаде десетина работи, също добре. Това за него е от голямо значение, защото беше доста на тесно. Атмосферата е доста разведрена по отношение на него и това даде благоприятни резултати за изложбата.
Едва ти пиша, защото съм много отмалял. Може и да има много грешки в писмото ми.
Ще ти пиша веднага каквото стане тия дни.
Желая всичко добро.
Сърдечни поздрави,
Твой: Алекс. Божинов
София, 5.VІІ. 54.
= = =
Писмо 26 от 24.07.1954 год. Стр. 2
писмото ти получих – не ти отговорих веднага, защото от десет дни съм на легло – инфлуенца една ме тръшна и то в силна форма, която ме смачка. Сега съм към подобряване. Под грижите съм на д-р Иванчо Рачев, който се старае да я изгони.
Твоят портрет е у мене и чакам всеки ден да дойдат да го приберат от Общинската галерия, защото тия дни ще имат комисия за откупуване на картини. Директорът на галерията Чайковски идва у дома преди да се разболея, видя портрета и каза ми, че ще го вземат. Аз съм определил цена 5 000 лв., изглежда че и ти си мислил така. Разбира се това е цена на продавача, но колко ще даде комисията, не мога да ти кажа. Както ти казах, ще те държа в течение на цялата работа.
Тук, в София, е и художникът Алекс. Добринов, той е за сега в Луковит, но действува да се завърне в София. Аз се старая и нему да услужа и обещаха ми, че ще вземат и от него някои работи.
Сега за моя „Пижо”, който ти си вече продал. Аз не съм в състояние да ходя из канцеларии по разни чиновници – нямам сили за това. Но помолих Добринката той да свърши вместо мене тая работа. Той обеща, че ще отиде да направи справка. Но днес не се яви при мене, за да му дам номера на протокола – има още време, предполагам до довечера ще дойде. Ето, това е което мога да ти съобщя за нашите сделки.
Щъркела вчера закри изложбата си, която има голям успех – главно материален. От вход взе достатъчно добра сума, а и продаде десетина работи, също добре. Това за него е от голямо значение, защото беше доста на тесно. Атмосферата е доста разведрена по отношение на него и това даде благоприятни резултати за изложбата.
Едва ти пиша, защото съм много отмалял. Може и да има много грешки в писмото ми.
Ще ти пиша веднага каквото стане тия дни.
Желая всичко добро.
Сърдечни поздрави,
Твой: Алекс. Божинов
София, 5.VІІ. 54.
= = =
Драги Наско,
сега да ти докладвам: вчера и днес имаше комисия да прегледа представените за откупуване работи за Общинската галерия. В комисията бях и аз. Имаше извънредно много работи представени, няколко и от италиански и холандски, а и от французки стари майстори. Мина и твоя портрет от Цокев. Комисията, която е от десет члена го намери, че е много поразен, което е вярно и че за поправката му, т.е. за реставрацията, трябва Галерията да плати хиляда лева. Определи да плати на тебе, за да го откупи 2000 лева. От тия две хиляди лева държавата и Съюза на художниците ще си задържат процент около 400-500 лв., така че ти ще вземеш на ръка около 1500 лв. Ако си съгласен на тая сума пиши ми, за да съобщя гдето трябва. Аз, обаче, те съветвам да го дадеш, защото ако го задържиш и го местиш насам-нататък може още повече да се развали и тогава и тая сума няма да може да се получи.
Кога ще изплащат, това сега не мога да ти кажа, а ще ти пиша допълнително, но мисля че скоро няма да е – може би едва на края на годината, от идещото тримесечие – окт. ноем. декември.
За протокола от Свищов Добринов обеща да отиде в Мин. на културата, да направи справка. Той там има чиновничка позната, която щяла да му услужи, но понеже той не се е явявал тези дни при мене, не зная какво е сторил. Аз му дадох номера на протокола и датата. Но нали знаеш канцеларии какво е – всякой си клатушка краката и пет пари не дава, че някой имал бърза работа. Моята приятелка, която работеше в КНИК, което сега не е вече КНИК, отдавна не е там, а е вече при нас в Академията, инак тя би услужила веднага.
Приемам поканата за Силистра, но и аз не знам дали финансово ще бъда добре тогава, защото имам да правя малко поправка в ателието, та ще трябва да изразходвам някоя и друга пара. Аз съм вече, мога да кажа, добре, но все още не съм съвсем заякнал, но мисля, че и то ще стане. Сега е лято и по-лесно се боледува, мисля аз.
сега да ти докладвам: вчера и днес имаше комисия да прегледа представените за откупуване работи за Общинската галерия. В комисията бях и аз. Имаше извънредно много работи представени, няколко и от италиански и холандски, а и от французки стари майстори. Мина и твоя портрет от Цокев. Комисията, която е от десет члена го намери, че е много поразен, което е вярно и че за поправката му, т.е. за реставрацията, трябва Галерията да плати хиляда лева. Определи да плати на тебе, за да го откупи 2000 лева. От тия две хиляди лева държавата и Съюза на художниците ще си задържат процент около 400-500 лв., така че ти ще вземеш на ръка около 1500 лв. Ако си съгласен на тая сума пиши ми, за да съобщя гдето трябва. Аз, обаче, те съветвам да го дадеш, защото ако го задържиш и го местиш насам-нататък може още повече да се развали и тогава и тая сума няма да може да се получи.
Кога ще изплащат, това сега не мога да ти кажа, а ще ти пиша допълнително, но мисля че скоро няма да е – може би едва на края на годината, от идещото тримесечие – окт. ноем. декември.
За протокола от Свищов Добринов обеща да отиде в Мин. на културата, да направи справка. Той там има чиновничка позната, която щяла да му услужи, но понеже той не се е явявал тези дни при мене, не зная какво е сторил. Аз му дадох номера на протокола и датата. Но нали знаеш канцеларии какво е – всякой си клатушка краката и пет пари не дава, че някой имал бърза работа. Моята приятелка, която работеше в КНИК, което сега не е вече КНИК, отдавна не е там, а е вече при нас в Академията, инак тя би услужила веднага.
Приемам поканата за Силистра, но и аз не знам дали финансово ще бъда добре тогава, защото имам да правя малко поправка в ателието, та ще трябва да изразходвам някоя и друга пара. Аз съм вече, мога да кажа, добре, но все още не съм съвсем заякнал, но мисля, че и то ще стане. Сега е лято и по-лесно се боледува, мисля аз.
Ще ти пиша пак, но ще чакам от тебе по скоро отговор на това ми писмо и решение по въпросите, които ни вълнуват.
Всичко най-хубаво!
Много здраве на тебе и на близките ти.
Твой: Алекс. Божинов
София, 24, VІІ, 54 год.
= = =
Всичко най-хубаво!
Много здраве на тебе и на близките ти.
Твой: Алекс. Божинов
София, 24, VІІ, 54 год.
= = =
Наско, сега ти пиша допълнително към писмото ми от онзиден:
върху портрета няма да правят никакви удръжки, а ще получиш напълно 2000 лева. Увериха ме, че парите ще получиш към 10 – 15 август, а то е кажи-речи скоро.
Ако всичко стане така, мисля, че няма причини да се отказва.
Бъди здрав и всичко най-хубаво.
Твой: Алекс. Божинов
София, 26, VІ, 54 год.
N.B. Сумата ще изтегля аз, за по-бързо да се свърши работата и веднага ще ти ги изпратя.
= = =
Ако всичко стане така, мисля, че няма причини да се отказва.
Бъди здрав и всичко най-хубаво.
Твой: Алекс. Божинов
София, 26, VІ, 54 год.
N.B. Сумата ще изтегля аз, за по-бързо да се свърши работата и веднага ще ти ги изпратя.
= = =
Драги Наско,
писмото ти от 17 т.м. получих с всичките възторзи и благопожелания за моята карикатура във в. Новини. Нямаше какво да правя и се съгласих от време на време да давам по някоя рисунка във вестника им. Подробности когато се видим.
Сега по твоята кауза. Постоянно дрънкам телефона до директора на Общ. галерия и все не мога да го намеря. Веднъж го набарах и ми каза, че към 25-и ще могат да изплатят. Това излезе, разбира се, лъжа. Днес бях в комисия в Културното отделение на Общината. Председателят, който е и по въпросите на картините и плащанията, на моето настоявание да ми каже кога точно ще плащат за портрета, отговори ми: сигурно до 10 септември, понеже на първи и втори септември ще им отпуснат кредита за последното тримесечие.
Така че ще трябва да търпиш още 15 дни. Понеже той, Игнатиевски, е главният в тая работа, вярвам, че ще мога да те зарадвам по това време.
Аз още не мога да си почина ваканционно, макар че съм в отпуск – все нещо излиза на мегдан, за да ме задържи в София.
Вчера бях на Лозенец при Деяна – той летува при един негов приятел и му пази градината с овощие и зеленчуци, но е доста далечко за мене, та се и изморих на връщане.
Новини от тук няма. Сестра ми Рада ми пише тревожни новини за болната ми сестра – не я бива никак, а това ми разваля настроението.
Деян ти благодари за поздрава и ти отправя своите пожелания за здраве и спокойствие. Същото ти пожелавам и аз.
Твой: Алекс. Божинов
София, 27, VІІІ, 54
= = =
писмото ти от 17 т.м. получих с всичките възторзи и благопожелания за моята карикатура във в. Новини. Нямаше какво да правя и се съгласих от време на време да давам по някоя рисунка във вестника им. Подробности когато се видим.
Сега по твоята кауза. Постоянно дрънкам телефона до директора на Общ. галерия и все не мога да го намеря. Веднъж го набарах и ми каза, че към 25-и ще могат да изплатят. Това излезе, разбира се, лъжа. Днес бях в комисия в Културното отделение на Общината. Председателят, който е и по въпросите на картините и плащанията, на моето настоявание да ми каже кога точно ще плащат за портрета, отговори ми: сигурно до 10 септември, понеже на първи и втори септември ще им отпуснат кредита за последното тримесечие.
Така че ще трябва да търпиш още 15 дни. Понеже той, Игнатиевски, е главният в тая работа, вярвам, че ще мога да те зарадвам по това време.
Аз още не мога да си почина ваканционно, макар че съм в отпуск – все нещо излиза на мегдан, за да ме задържи в София.
Вчера бях на Лозенец при Деяна – той летува при един негов приятел и му пази градината с овощие и зеленчуци, но е доста далечко за мене, та се и изморих на връщане.
Новини от тук няма. Сестра ми Рада ми пише тревожни новини за болната ми сестра – не я бива никак, а това ми разваля настроението.
Деян ти благодари за поздрава и ти отправя своите пожелания за здраве и спокойствие. Същото ти пожелавам и аз.
Твой: Алекс. Божинов
София, 27, VІІІ, 54
= = =
Писмо 29 от 12.01.1955 год.
Драги Наско,
нека и на тебе и на домочадието ти да бъде честита Новата 1955 год. и Коледата след нея. Радост и веселие нека пак изпълни къщата ти и изобилие да препълни гостоприемния ти дом.
Бях рекъл тая година да не се обаждам никому, защото вече не знам кому какво да пожелая и дали моите пожелания ще сгреят охладнелите сърца на хората. Но ето, ти ми се обади и аз не мога да не се отзова на пълното ти с благословии писмо. Аз съм добре и народът ми е добре, с една малка забележчица, че и синът и снахата са без работа. Сина ми го съкратиха, а на снаха ми „по принцип” не й дават никаква работа.
Може би и до твоите уши е стигнало, защото в Свищов се е пръснал слуха, че съм умрял – паднал на улицата към ул. „Царица Йоана” и издъхнал от сърдечен удар, така, както и тук мълвата го разнесе. Цяла седмица аз съм под тормоза на тоя слух и цяла седмица телефона ми звъни и се задават въпроси за моята съдба.
От това разбрах, че аз действително съм имал сърдечни приятели и почитатели, защото някои дойдоха и в къщи и със сълзи на очи разправяха за мълвата.
Последният днес беше Деян, който ме потърси към 12 часа в едно от заведенията из нашия квартал, за да се увери действително ли съм умрял или все още е мълва хорска, защото един, някой си, го срещнал и му казал, че опровержението не е вярно, а вярното е че съм загинал. И пр. и пр. Това са най-последните и „най-важните” новини от столицата, защото по-нови няма, за сега.
Ако съм жив и здрав да се видим през пролетта или есента, ще ти разправям подробности.
От два-три дни имаме по-топло и сухо време – това ни радва до някъде, защото януари, кажи-речи се изхлузи до половина, а пък февруари и да дере – все към пролет върви. Аз си правя моите разходки до полите на Витоша с моя съсед Д-р Палазов всяка неделя и това ме освежава и ободрява. Това ми е единствената радост, която на моите вече много години мога да изгустирам с пълна душа. Палазов е добър компаньон, с него се разбираме добре и разходките ни стават много приятни. Често пъти ни шиба вятъра из Владайското дефиле, но ние се боричкаме с него мъжки. По някога, когато е свободен от игра, с нас идва и Петър Золотович, та разходката става още по-приятна.
Бъди здрав. Още веднъж ти пожелавам всички най-хубаво и когато не те мързи пообаждай ми се.
Твой: Алекс. Божинов
София, 12, І, 1955 год.
= = =
нека и на тебе и на домочадието ти да бъде честита Новата 1955 год. и Коледата след нея. Радост и веселие нека пак изпълни къщата ти и изобилие да препълни гостоприемния ти дом.
Бях рекъл тая година да не се обаждам никому, защото вече не знам кому какво да пожелая и дали моите пожелания ще сгреят охладнелите сърца на хората. Но ето, ти ми се обади и аз не мога да не се отзова на пълното ти с благословии писмо. Аз съм добре и народът ми е добре, с една малка забележчица, че и синът и снахата са без работа. Сина ми го съкратиха, а на снаха ми „по принцип” не й дават никаква работа.
Може би и до твоите уши е стигнало, защото в Свищов се е пръснал слуха, че съм умрял – паднал на улицата към ул. „Царица Йоана” и издъхнал от сърдечен удар, така, както и тук мълвата го разнесе. Цяла седмица аз съм под тормоза на тоя слух и цяла седмица телефона ми звъни и се задават въпроси за моята съдба.
От това разбрах, че аз действително съм имал сърдечни приятели и почитатели, защото някои дойдоха и в къщи и със сълзи на очи разправяха за мълвата.
Последният днес беше Деян, който ме потърси към 12 часа в едно от заведенията из нашия квартал, за да се увери действително ли съм умрял или все още е мълва хорска, защото един, някой си, го срещнал и му казал, че опровержението не е вярно, а вярното е че съм загинал. И пр. и пр. Това са най-последните и „най-важните” новини от столицата, защото по-нови няма, за сега.
Ако съм жив и здрав да се видим през пролетта или есента, ще ти разправям подробности.
От два-три дни имаме по-топло и сухо време – това ни радва до някъде, защото януари, кажи-речи се изхлузи до половина, а пък февруари и да дере – все към пролет върви. Аз си правя моите разходки до полите на Витоша с моя съсед Д-р Палазов всяка неделя и това ме освежава и ободрява. Това ми е единствената радост, която на моите вече много години мога да изгустирам с пълна душа. Палазов е добър компаньон, с него се разбираме добре и разходките ни стават много приятни. Често пъти ни шиба вятъра из Владайското дефиле, но ние се боричкаме с него мъжки. По някога, когато е свободен от игра, с нас идва и Петър Золотович, та разходката става още по-приятна.
Бъди здрав. Още веднъж ти пожелавам всички най-хубаво и когато не те мързи пообаждай ми се.
Твой: Алекс. Божинов
София, 12, І, 1955 год.
= = =
Писмо 30 от 01.01.1956 год.
ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА
„Портрет Горького” от Бродский И.И.
Честита Нова Година!
Алекс. Божинов
1. І. 1956 год.
= = =
„Портрет Горького” от Бродский И.И.
Честита Нова Година!
Алекс. Божинов
1. І. 1956 год.
= = =
Писмо 31 от 25.04.1957 год.
Драги Наско,
твоите великденски благословии получих и много се възрадвах, защото много отдавна не сме си приказвали по пощата. Добре че са тука, в София, Щъркела, Янко Павлов, а и Деян Делков, та сбрани често тримата се пошегуваме и посмиваме. А ти знаеш колко аз обичам смеха, особено когато излиза от близки, добри приятели. Щъркела се премести вече в собственото си гнездо при дъновистите и прибра домочадието си, не знам обаче как се казва улицата му и изобщо дали има название някакво. Къщата му не е доизкусурена съвсем, не стигнаха парите, но е с покрив и прозорци, печки и електрика, вода и клозети, само паркета е в проекция, но и него ще нареди ако Соня, булката му, рече да продаде още нещо във Варна, а има още какво, тя си е запазила едно лозе и вила, една малка, т.е. „кьошк” и не й се продава. Но като види зор, а той е вече дошъл, ще продаде и него.
Деян бедствува много, аз бих казал дори, че и гладува, но мълчи, нищо не казва, но то си личи.
За мене си какво да ти пиша – работя и се ядосвам за много работи, но като излеза надвечер и се срещна с тогова – оногова, разсейвам се. Янко Павлов често ме кани в ателието си на варена агнешка главичка и агнешка чорба, които манджи той прави великолепно – виното от мене. Така минават дните. Аз много исках по Великден да прескоча до Свищов, но времето така си заяде бабината – все студено – все студено, имаше и дъждец от време на време, затова се и отрекох. А и много натежнях вече – на 9 март стъпих и с двата си крака в 80-тях годни и сега с тях ще се боричкам, че да вид измря, само се мъкнем по гробища и панихиди.
Със сестра си Рада кореспондирам често и тя все ми праща „много здраве” от тебе, когато те срещне. Дано и тая година се видим, да си поприказваме малко. Ти не можа ли да събереш някой грош и други, да дойдеш малко насам? Ще видиш София на какво е заприличала – гъмжило, панаир.
Сега, като завърша писмото си, ще отида до ателието на Янко Павлов, да го видя какво прави и да нагласим кога да отидем на гости на Щъркела, защото да се отиде до него, то е цял поход, все едно да тръгнеш за хаджилък. Онзи ден, не беше дошла още Соня от Варна, ядохме в новата къща печено агне – не цяло, разбира се. Щъркела го пече в неговата нова кухня, на електрическа печка! Ядохме и се посмяхме доста. Това беше на Великден – мене ме бяха афоресали, моя син и снаха ми бяха поканени някъде у техни близки и аз останах самин, та се включихме с Янко Павлов в Щъркеловото домочадие.
Бъди здрав, драгий Наско, ти и твоята добра другарка и имайте моите много хубави поздрави.
Твой: Алекс. Божинов
София, 25, ІV, 57 год.
Писмо 33 от 18.01.1960 год.
твоите великденски благословии получих и много се възрадвах, защото много отдавна не сме си приказвали по пощата. Добре че са тука, в София, Щъркела, Янко Павлов, а и Деян Делков, та сбрани често тримата се пошегуваме и посмиваме. А ти знаеш колко аз обичам смеха, особено когато излиза от близки, добри приятели. Щъркела се премести вече в собственото си гнездо при дъновистите и прибра домочадието си, не знам обаче как се казва улицата му и изобщо дали има название някакво. Къщата му не е доизкусурена съвсем, не стигнаха парите, но е с покрив и прозорци, печки и електрика, вода и клозети, само паркета е в проекция, но и него ще нареди ако Соня, булката му, рече да продаде още нещо във Варна, а има още какво, тя си е запазила едно лозе и вила, една малка, т.е. „кьошк” и не й се продава. Но като види зор, а той е вече дошъл, ще продаде и него.
Деян бедствува много, аз бих казал дори, че и гладува, но мълчи, нищо не казва, но то си личи.
За мене си какво да ти пиша – работя и се ядосвам за много работи, но като излеза надвечер и се срещна с тогова – оногова, разсейвам се. Янко Павлов често ме кани в ателието си на варена агнешка главичка и агнешка чорба, които манджи той прави великолепно – виното от мене. Така минават дните. Аз много исках по Великден да прескоча до Свищов, но времето така си заяде бабината – все студено – все студено, имаше и дъждец от време на време, затова се и отрекох. А и много натежнях вече – на 9 март стъпих и с двата си крака в 80-тях годни и сега с тях ще се боричкам, че да вид измря, само се мъкнем по гробища и панихиди.
Със сестра си Рада кореспондирам често и тя все ми праща „много здраве” от тебе, когато те срещне. Дано и тая година се видим, да си поприказваме малко. Ти не можа ли да събереш някой грош и други, да дойдеш малко насам? Ще видиш София на какво е заприличала – гъмжило, панаир.
Сега, като завърша писмото си, ще отида до ателието на Янко Павлов, да го видя какво прави и да нагласим кога да отидем на гости на Щъркела, защото да се отиде до него, то е цял поход, все едно да тръгнеш за хаджилък. Онзи ден, не беше дошла още Соня от Варна, ядохме в новата къща печено агне – не цяло, разбира се. Щъркела го пече в неговата нова кухня, на електрическа печка! Ядохме и се посмяхме доста. Това беше на Великден – мене ме бяха афоресали, моя син и снаха ми бяха поканени някъде у техни близки и аз останах самин, та се включихме с Янко Павлов в Щъркеловото домочадие.
Бъди здрав, драгий Наско, ти и твоята добра другарка и имайте моите много хубави поздрави.
Твой: Алекс. Божинов
София, 25, ІV, 57 год.
Драги Наско,
отдавна ти дължа отговор на твоето летошно писмо, та едва днес "сколасах" да седна на бюрото си, да ти се обадя. Много записки имаше около мене и много шум
и излишни гръмогласия. Сега всичко утихна и мога да си отпочина малко и да се поразговарям с тогова-оногова. Много шум се вдигна около моята изложба и 81-летието ми. Вестниците и хората не бяха залисани още около месечината и пътуването на госп. Хрушчов, затова аз бях на мерника. Но, както всяко чудо, моите три дни минаха и сега настъпи спокойствие.
Доста време загубих и да си нареждам ателието след генералния ремонт, който правих на къщата си, а главно на ателието, което подредих така, както бях замислил и исках. Ако е живот и здраве за зимата съм "хазър".
Ти беше ни дал някакви направления, на мене и на Щъркела, когато бяхме на високото равнище на Св. Никола, някакви йогиевски правила за живот, дългоденствие и земно блаженство. Но ти не си взел предвид, че ние двамата цял ден бяхме заети с "стенопиството" и за никакви индуски правила за бодрост многолетие не сме имали минутка време – ставахме в 5 1/2 часа, обръсвахме се, измивахме, изпивахме кафето си, слизахме в ресторанта на хотела да закусим и започвахме работа. Така всеки ден. Когато залязваше слънцето, към 7 часа и нещо, свършвахме работата, а Кочо отиваше да рисува "на открито" или да гони някоя фуста. Той нарисува един хубав пейзаж "На смръкване", какъвто досега с такова настроение не беше нарисувал и една китка цвете, които там, на Св. Николския балкан, са особени. И тая китка излезе много хубава. Стенописа нацвъкахме криво-лява – "криво-ляво", защото аз не съм много доволен от тях, но понеже там се работеше при големи неудобства, много шум и преголямо любопитство от страна на всекидневните многобройни пасажери от различни категории, по-добро нещо от това не можеше да се направи. Мога да кажа, че не са съвсем лоши, но според мене можеха да станат и още по-хубави. Както и да е, Кочо ми беше добър другар и помощник в работата и аз съм му много благодарен. Не можах да го възнаградя както трябва, но и аз няма да получа кой знае какво възнаграждение – дори твърде скромно, защото сам съм си виноват.
Въпреки всичките благословии и пожелания, които получавам за добро здраве и дълъг живот, аз не се чувствам много добре, особено след боледуването ми миналата година. То се отрази на сърцето ми и тая година чувствувам последствията. Страх ме е да не би да последва нещо по-друго старческо, което не бих могъл да понеса. Ако се видим, твърде много имам да ти разправям. Щъркела замина преди няколко дни за Банско да рисува из Пирина. Поканиха го банскалиите – новите и той замина доволен, защото не го бяха нещо афоресали. Много ти писах, а мисля, че не съм ти казал и изказал всичко, но то е дълга и широка работа, нека остане и за други път малко.
Сърдечно те поздравявам, а също и булката ти.
Твой Алекс. Божинов
София, 17. IX. 59 год.
= = =
Писмо 33 от 18.01.1960 год.
Драги Наско,
миналата година нашата „редовна” телеграфна служба не ти предаде телеграмата ми за Св. Архангел – сега бързам „со писмо” да те поздравя за имения ден и да ти изкажа най-хубавите пожелания за всичко хубаво около тебе. Бъди здрав, радвайте се, до колкото ти е останало още да се радваш на тоз объркан божи свет, забрави лошото и следвай поуката на всички мъдри хора – от полза е всяка мъдрост за нас окаяниците.
Много бих желал да се видим, да си поприказваме по нашему – аз много загазих с моето боледуване, уж, успокояват ме лекарите, всичко ще се поправи, а то малко се пооправя, но така бавно, че ще излезе май „тъкмо се поправи и той свърши”.
Зимата към нас не е много страшна тая година, но все е зима – за старците топла, студена, няма значение, защото кровчицата ни не е вече гореща. И Деян, бедният, и той не може да се отърве от болести – пак се разболял и май че е вече в болница, ако са го приели. Така ми каза Т. Храмов (ти го знаеш, струва ми се), той преди 3-4 дни беше при мене и като го попитах за Деяна, каза ми тая новина.
Аз седя по цял ден н къщи – не излизам, защото не мога да вървя сам, губя равновесие, силно главоболие имам, чета целия ден, не мога да рисувам поради това маене и така си минават дните, кажи-речи в безделие. Твърде малко приятели ме посещават, пък и аз не понасям вече много дълги разговори, сънят ми и той не е много в ред – всичко е разнебитено.
Както виждаш, много весело писмо ти написах, но като помисля, като циганите, че все пак пролет наближава, някакси това ме поуспокоява малко.
Щъркела и той не иде често при мене – объркал се е сиромаха от много страни, особено от към финансовата част, голямата му дъщеря постоянно боледува, капризничи, защото е много нервна, лекуването й струва доста скъпо, трябва да взема скъпи лекарства, чужди фабрикати и пр. и пр. различни други неизброими терзания. По малката му дъщеря, Бобо (Богданка) завърши Худ. академия, но не й дават още някаква работа щатна, за да има един какъвто и да е редовен доход.
От време на време получава дребни поръчки за рисунки, но тя каквото вземе едва за нейните нужди стигат. А четири гърла трябва да се нахранят. Съжалявам го много, но няма с какво да му се помогне – за семейството му трябва нещо определено и редовно всекимесечно да подържа в къщи, а го няма.
Драги Наско, тия печални новини нямат край, но така ми падна на перото днес – цял ден е мъгляво, та и настроението ми е мъгляво, ще прощаваш.
Още веднъж ти честитя имения ден и дано съм жив да ти го честитя и догодина.
На всички около тебе много хубави поздрави!
Твой: Алекс. Божинов
София, 18. І. 60 год.
= = =
миналата година нашата „редовна” телеграфна служба не ти предаде телеграмата ми за Св. Архангел – сега бързам „со писмо” да те поздравя за имения ден и да ти изкажа най-хубавите пожелания за всичко хубаво около тебе. Бъди здрав, радвайте се, до колкото ти е останало още да се радваш на тоз объркан божи свет, забрави лошото и следвай поуката на всички мъдри хора – от полза е всяка мъдрост за нас окаяниците.
Много бих желал да се видим, да си поприказваме по нашему – аз много загазих с моето боледуване, уж, успокояват ме лекарите, всичко ще се поправи, а то малко се пооправя, но така бавно, че ще излезе май „тъкмо се поправи и той свърши”.
Зимата към нас не е много страшна тая година, но все е зима – за старците топла, студена, няма значение, защото кровчицата ни не е вече гореща. И Деян, бедният, и той не може да се отърве от болести – пак се разболял и май че е вече в болница, ако са го приели. Така ми каза Т. Храмов (ти го знаеш, струва ми се), той преди 3-4 дни беше при мене и като го попитах за Деяна, каза ми тая новина.
Аз седя по цял ден н къщи – не излизам, защото не мога да вървя сам, губя равновесие, силно главоболие имам, чета целия ден, не мога да рисувам поради това маене и така си минават дните, кажи-речи в безделие. Твърде малко приятели ме посещават, пък и аз не понасям вече много дълги разговори, сънят ми и той не е много в ред – всичко е разнебитено.
Както виждаш, много весело писмо ти написах, но като помисля, като циганите, че все пак пролет наближава, някакси това ме поуспокоява малко.
Щъркела и той не иде често при мене – объркал се е сиромаха от много страни, особено от към финансовата част, голямата му дъщеря постоянно боледува, капризничи, защото е много нервна, лекуването й струва доста скъпо, трябва да взема скъпи лекарства, чужди фабрикати и пр. и пр. различни други неизброими терзания. По малката му дъщеря, Бобо (Богданка) завърши Худ. академия, но не й дават още някаква работа щатна, за да има един какъвто и да е редовен доход.
От време на време получава дребни поръчки за рисунки, но тя каквото вземе едва за нейните нужди стигат. А четири гърла трябва да се нахранят. Съжалявам го много, но няма с какво да му се помогне – за семейството му трябва нещо определено и редовно всекимесечно да подържа в къщи, а го няма.
Драги Наско, тия печални новини нямат край, но така ми падна на перото днес – цял ден е мъгляво, та и настроението ми е мъгляво, ще прощаваш.
Още веднъж ти честитя имения ден и дано съм жив да ти го честитя и догодина.
На всички около тебе много хубави поздрави!
Твой: Алекс. Божинов
София, 18. І. 60 год.
= = =
Писмо 34 от 18.04.1960 год.
Драги Наско,
честит велик празник – за много години, на тебе и семейството ти.
Тъкмо получих историческото ти писмо. То не е до мене, но с твое разрешение прочетох го и аз. От изложеното в писмото до Кочо Щъркелов научих много неща, които до днес не знаех. Знаех че си крадял пушки, когато си бил юнкер, знаех и защо са били крадени, но само това, по-вече нищо. И останах много доволен, защото ония крайща, където си върлувал, аз пребродих в Първата европейска война.
Писмото ти получих преди един час, т.е. в 4 часа след обяд – ако бях го получил преди обяд, Кочо беше при мене да ми донесе шарено великденско яйце, щях да му го предам. Но утре ще отида у него да го предам, понеже е спешно. Дано свърши работа – 300 лева и те са пари! Не съм ти писал много време, защото не бях в настроение, имаме малко хубави топли, слънчеви дни, а аз имам нужда от слънце. Моето боледуване не свършва, затова мога да ти кажа, че аз за сега съм половин човек, но то в писмо не се разправя, защото е дълга и широка история. Сам не мога да излизам на улицата, а трябва да бъда придружаван от някого, защото имам силно главомаене. Казаски идва при мене в време на моята юбилейна изложба миналата 59-та година. Той ми даде една рецепта по която той се лекува, но неговото е друго – неговото е „ангина пекторис”, а моето е съвсем друг дявол. Затова съм и половин човек Аз не знам какво той е излекувал, но едва диша – а това не е никакво здраве. Нищо, природата си има свои закони и ги упражнява тъкмо на време, за да отреди място и на другите.
За виното ти съжалявам твърде много че не мога да го вкуся – и в Свищов да съм пак от една малка чашка не мога да пия повече. А какво е една малка чашка – нищо.
Да ти разправя сега за Деян. Той е вече, може да се каже, загубен. Аз не съм ходил да го видя (той е сега в къщи), но Кочо ходи от време на време у тях. Деян е сляп и паметта му е засегната: имал халюцинации, приказвал несвързано, не познавал хората нито по гласа. Въпреки всичко това, ако бях здрав щях да отида да го видя. Изглежда, че има още малко сили, затова не свършва с мъките си.
Не са приятни новини, които ти съобщавам, но все са новини, макар че част от тях знаеш от по-рано.
Сега нещо друго: твоето изложение, което искаш да представиш където трябва, напиши на пишеща машина, защото хората не четат вече ръкописи. Напиши го на два – три екземпляра, да имаш и за себе си, а пък трябва и за другаде.
Бих искал да ти драсна още някой и друг ред, но се изморявам когато пиша и правя грешки.
Сърдечно много здраве. Желая да чувам че си добре, ти и домочадието ти. Обаждай ми се по-често.
Твой: Алекс. Божинов
София, Великден, 1960 год., 18.ІV
N.B. Забравих да ти съобщя адреса на Кочо – ул. Младежка 7. Къщурката му е много хубава, има близо декар двор, той си направи хубава градинка с плодни дървета, но вижда малко зор да се изплати, както всички домостроителни с малко пари. Но Кочо е и практичен доста, ще се измъкне от теснотията финансова. И той сега работи за пенсия, дано му дадат нещо. Малката му дъщеря Бобо наречена, завърши Худ. академия и сега е на работа в „Кинематографията” – тя му е сега подкрепата.
Ще взема след обяд „такси” и ще отида да занеса писмото. Пощенските разноски ще плащаш когато се видим в Свищов или в София. Дано се видим!
Днес имаме хубав, слънчев ден – тия редове са продължение от вчерашните – но е студено – 11 градуса плюс.
Хайде пак много здраве!
Алекс.
P. S. Тъкмо запечатах плика и надписах адреса ти, обадиха ми по телефона, че Деян е починал. Бог да го прости и лека му пръст.
Забележка от Ангел Дюлгеров.
Един екземпляр от „Изложението” на Атанас Дюлгеров, за което става дума в това писмо се намира, в неговия архив.
= = =
честит велик празник – за много години, на тебе и семейството ти.
Тъкмо получих историческото ти писмо. То не е до мене, но с твое разрешение прочетох го и аз. От изложеното в писмото до Кочо Щъркелов научих много неща, които до днес не знаех. Знаех че си крадял пушки, когато си бил юнкер, знаех и защо са били крадени, но само това, по-вече нищо. И останах много доволен, защото ония крайща, където си върлувал, аз пребродих в Първата европейска война.
Писмото ти получих преди един час, т.е. в 4 часа след обяд – ако бях го получил преди обяд, Кочо беше при мене да ми донесе шарено великденско яйце, щях да му го предам. Но утре ще отида у него да го предам, понеже е спешно. Дано свърши работа – 300 лева и те са пари! Не съм ти писал много време, защото не бях в настроение, имаме малко хубави топли, слънчеви дни, а аз имам нужда от слънце. Моето боледуване не свършва, затова мога да ти кажа, че аз за сега съм половин човек, но то в писмо не се разправя, защото е дълга и широка история. Сам не мога да излизам на улицата, а трябва да бъда придружаван от някого, защото имам силно главомаене. Казаски идва при мене в време на моята юбилейна изложба миналата 59-та година. Той ми даде една рецепта по която той се лекува, но неговото е друго – неговото е „ангина пекторис”, а моето е съвсем друг дявол. Затова съм и половин човек Аз не знам какво той е излекувал, но едва диша – а това не е никакво здраве. Нищо, природата си има свои закони и ги упражнява тъкмо на време, за да отреди място и на другите.
За виното ти съжалявам твърде много че не мога да го вкуся – и в Свищов да съм пак от една малка чашка не мога да пия повече. А какво е една малка чашка – нищо.
Да ти разправя сега за Деян. Той е вече, може да се каже, загубен. Аз не съм ходил да го видя (той е сега в къщи), но Кочо ходи от време на време у тях. Деян е сляп и паметта му е засегната: имал халюцинации, приказвал несвързано, не познавал хората нито по гласа. Въпреки всичко това, ако бях здрав щях да отида да го видя. Изглежда, че има още малко сили, затова не свършва с мъките си.
Не са приятни новини, които ти съобщавам, но все са новини, макар че част от тях знаеш от по-рано.
Сега нещо друго: твоето изложение, което искаш да представиш където трябва, напиши на пишеща машина, защото хората не четат вече ръкописи. Напиши го на два – три екземпляра, да имаш и за себе си, а пък трябва и за другаде.
Бих искал да ти драсна още някой и друг ред, но се изморявам когато пиша и правя грешки.
Сърдечно много здраве. Желая да чувам че си добре, ти и домочадието ти. Обаждай ми се по-често.
Твой: Алекс. Божинов
София, Великден, 1960 год., 18.ІV
N.B. Забравих да ти съобщя адреса на Кочо – ул. Младежка 7. Къщурката му е много хубава, има близо декар двор, той си направи хубава градинка с плодни дървета, но вижда малко зор да се изплати, както всички домостроителни с малко пари. Но Кочо е и практичен доста, ще се измъкне от теснотията финансова. И той сега работи за пенсия, дано му дадат нещо. Малката му дъщеря Бобо наречена, завърши Худ. академия и сега е на работа в „Кинематографията” – тя му е сега подкрепата.
Ще взема след обяд „такси” и ще отида да занеса писмото. Пощенските разноски ще плащаш когато се видим в Свищов или в София. Дано се видим!
Днес имаме хубав, слънчев ден – тия редове са продължение от вчерашните – но е студено – 11 градуса плюс.
Хайде пак много здраве!
Алекс.
P. S. Тъкмо запечатах плика и надписах адреса ти, обадиха ми по телефона, че Деян е починал. Бог да го прости и лека му пръст.
Забележка от Ангел Дюлгеров.
Един екземпляр от „Изложението” на Атанас Дюлгеров, за което става дума в това писмо се намира, в неговия архив.
= = =
Писмо 35 от 10.05.1960 год.
Драги Наско,
снощи Кочо наедно с Янко Павлов бяха при мене, съобщих му какво си ми писал, но дадох и писмото ти да прочете. Попитах го защо не ти е писал веднага, отговори ми, че дал сведенията на Перо Шанданов и понеже от тогава не го е срещал, не знае какво е станало с заявлението ти. Казах му, че е трябвало веднага да ти се обади, отговори ми, че бил много зает. Както и да е – ние, приятелите сме си такива. Дадох писмото ти да го прочете, не му стана твърде приятно. Казах му: нали знаеш когато човек е на зор за бърза работа и два реда го успокояват, ако ги получи и т. н.
Сега: по твоя по бързо за разрешение въпрос, трябва да направиш, според мене, следното:
Сведенията за твоето участие в борбите македонски ще изложиш обезателно на пишеща машина, колкото и обширни да са, па и да не са обширни и ще ги изпратиш по пощата, препоръчани, с обратна разписка. Ще ги изпратиш до Македонската културна организация в София. Мисля, че така се нарича сега Македонската културна орг. в София. На всеки случай провери пак в Свищов. Има една наша пословица: На вълка му е дебел врата, защото сам си върши работата. Отдалеко ние малко мислим за близките си. Кочо и не е много от услужливите – – имам причини да го кажа това, но в писмо е дълга и широка работа. Пишеш, че може би ще мръднеш насам, ако благополучно ти се свършат работите. Аз съм напълно уверен, че сделката по къщата ще е свършила и то благополучно – сега се купуват имоти, защото в хората има пари, само у нас няма.
Кочо наистина дружеше с ония „дейците”, но само по пиячката, инак той не се бъркаше в техните главни работи – те го ласкаеха по художествена линия, а той към такива хвалби имаше и до сега има слабост. Те му бяха само „менторите”.
Особено ще се радвам ако дойдеш насам – аз вече не мога да пътувам сам, а в Свищов и не ми се идва – ще ме емнат моите „нови приятели” и ще ме врънкат за това-онова, а аз не съм в състояние вече да отговарям на никакви ласкания и не ми са потребни. Да дойдеш тука много ще приказваме, защото макар и да си много по-млад от мене, по много въпроси добре се разбираме. Ще видиш и София, има какво да видиш, само че аз няма да мога да ходя с тебе, ако здравето ми продължава да е все такова, каквото е сега.
Обади ми се пак.
Сърдечно много здраве.
Твой: Алекс. Божинов
София, 10.V. 60 год.
= = =
Писмо 36 от 10.05.196? год.
снощи Кочо наедно с Янко Павлов бяха при мене, съобщих му какво си ми писал, но дадох и писмото ти да прочете. Попитах го защо не ти е писал веднага, отговори ми, че дал сведенията на Перо Шанданов и понеже от тогава не го е срещал, не знае какво е станало с заявлението ти. Казах му, че е трябвало веднага да ти се обади, отговори ми, че бил много зает. Както и да е – ние, приятелите сме си такива. Дадох писмото ти да го прочете, не му стана твърде приятно. Казах му: нали знаеш когато човек е на зор за бърза работа и два реда го успокояват, ако ги получи и т. н.
Сега: по твоя по бързо за разрешение въпрос, трябва да направиш, според мене, следното:
Сведенията за твоето участие в борбите македонски ще изложиш обезателно на пишеща машина, колкото и обширни да са, па и да не са обширни и ще ги изпратиш по пощата, препоръчани, с обратна разписка. Ще ги изпратиш до Македонската културна организация в София. Мисля, че така се нарича сега Македонската културна орг. в София. На всеки случай провери пак в Свищов. Има една наша пословица: На вълка му е дебел врата, защото сам си върши работата. Отдалеко ние малко мислим за близките си. Кочо и не е много от услужливите – – имам причини да го кажа това, но в писмо е дълга и широка работа. Пишеш, че може би ще мръднеш насам, ако благополучно ти се свършат работите. Аз съм напълно уверен, че сделката по къщата ще е свършила и то благополучно – сега се купуват имоти, защото в хората има пари, само у нас няма.
Кочо наистина дружеше с ония „дейците”, но само по пиячката, инак той не се бъркаше в техните главни работи – те го ласкаеха по художествена линия, а той към такива хвалби имаше и до сега има слабост. Те му бяха само „менторите”.
Особено ще се радвам ако дойдеш насам – аз вече не мога да пътувам сам, а в Свищов и не ми се идва – ще ме емнат моите „нови приятели” и ще ме врънкат за това-онова, а аз не съм в състояние вече да отговарям на никакви ласкания и не ми са потребни. Да дойдеш тука много ще приказваме, защото макар и да си много по-млад от мене, по много въпроси добре се разбираме. Ще видиш и София, има какво да видиш, само че аз няма да мога да ходя с тебе, ако здравето ми продължава да е все такова, каквото е сега.
Обади ми се пак.
Сърдечно много здраве.
Твой: Алекс. Божинов
София, 10.V. 60 год.
= = =
Писмо 36 от 10.05.196? год.
Драги ми Наско,
прав си да ми се сърдиш, че веднага не ти отговорих, но затова има и причини. Ти ще ме разбереш правилно и няма нужда да ти подчертавам моите хубави чувства към нашето приятелство.
Сашо ми даде писмото ти когато се помина Деян. Прочетох го с голямо внимание и те напълно разбирам. На другия ден на погребението видях Перо. Поговорихме за теб и му дадох писмото да го прочете, като компетентен и да си каже мнението, какво може да се направи. Аз, залисан около моите безбройни грижи, за които малцина могат да знаят и да ме разберат – а дните просто течаха.
Потърсих Перо няколко пъти – четири-пет и все неудачно – помолих жена му да го прати у дома. Едва вчера дойде – после обяд – донесе ми писмото ти – и да поговориме по въпроса, който ти чакаш с нетърпение.
Той ми каза: годините когато ти си бил из ония среди и с цялото си сърце и ентусиазъм си влязъл вътре, той е бил ученик от отделенията и с никой от тях не се е познавал. Също и не знае нищо за твоите смели подвизи със открадването на пушките от военното у-ще. Затова той не може да свидетелствува – ако беше за някакъв инцидент, на който и да не съм бил – за Наско с удоволствие бих казал най-доброто. Намира, че не би ти помогнал в случая. Същото се отнася и до мен. Аз пък на тая тема съм съвсем бос.. За Лев Главинчев и дума да не става – той е съвсем дискредитиран – и никъде не се вижда. Него го използваха и толкова.
Драги Наско, най-добре би било сам да дойдеш с написаните факти и ги предоставиш там където трябва, с твоите пояснения. Перо намира, че сега много мъчно дават пенсии и на хора, които са познати и с подчертани действия.
Аз лично много съжалявам, че не мога да ти бъда полезен.
Също и аз съм се запретнал да гоня половин пенсия и не знам дали ще успея? За голям срам до там стигнах – след като съм работил повече от 50 год. изкуство и са те вдигали в небесата.
Това е положението.
От Съюза на художниците – най-после от кумова срама ми определиха една помощ, която да я дават месечно от 750 лв. Разбира се, ако нищо не работя. Вчера получих за м. април 112 лв. – което значи нищо!
БЕЛЕЖКА ОТ КОНСТАНТИН ЩЪРКЕЛОВ
Сашо ми каза, че си имал намерение да дойдеш в София. Той те много обича и се радва на това, ако стане. Аз също.
Хайде, пращам ти сърдечни поздрави и на семейството, като са чувствувам задължен.
Твой КОЧО
= = =
прав си да ми се сърдиш, че веднага не ти отговорих, но затова има и причини. Ти ще ме разбереш правилно и няма нужда да ти подчертавам моите хубави чувства към нашето приятелство.
Сашо ми даде писмото ти когато се помина Деян. Прочетох го с голямо внимание и те напълно разбирам. На другия ден на погребението видях Перо. Поговорихме за теб и му дадох писмото да го прочете, като компетентен и да си каже мнението, какво може да се направи. Аз, залисан около моите безбройни грижи, за които малцина могат да знаят и да ме разберат – а дните просто течаха.
Потърсих Перо няколко пъти – четири-пет и все неудачно – помолих жена му да го прати у дома. Едва вчера дойде – после обяд – донесе ми писмото ти – и да поговориме по въпроса, който ти чакаш с нетърпение.
Той ми каза: годините когато ти си бил из ония среди и с цялото си сърце и ентусиазъм си влязъл вътре, той е бил ученик от отделенията и с никой от тях не се е познавал. Също и не знае нищо за твоите смели подвизи със открадването на пушките от военното у-ще. Затова той не може да свидетелствува – ако беше за някакъв инцидент, на който и да не съм бил – за Наско с удоволствие бих казал най-доброто. Намира, че не би ти помогнал в случая. Същото се отнася и до мен. Аз пък на тая тема съм съвсем бос.. За Лев Главинчев и дума да не става – той е съвсем дискредитиран – и никъде не се вижда. Него го използваха и толкова.
Драги Наско, най-добре би било сам да дойдеш с написаните факти и ги предоставиш там където трябва, с твоите пояснения. Перо намира, че сега много мъчно дават пенсии и на хора, които са познати и с подчертани действия.
Аз лично много съжалявам, че не мога да ти бъда полезен.
Също и аз съм се запретнал да гоня половин пенсия и не знам дали ще успея? За голям срам до там стигнах – след като съм работил повече от 50 год. изкуство и са те вдигали в небесата.
Това е положението.
От Съюза на художниците – най-после от кумова срама ми определиха една помощ, която да я дават месечно от 750 лв. Разбира се, ако нищо не работя. Вчера получих за м. април 112 лв. – което значи нищо!
БЕЛЕЖКА ОТ КОНСТАНТИН ЩЪРКЕЛОВ
Сашо ми каза, че си имал намерение да дойдеш в София. Той те много обича и се радва на това, ако стане. Аз също.
Хайде, пращам ти сърдечни поздрави и на семейството, като са чувствувам задължен.
Твой КОЧО
= = =
Писмо 37 от 24.10.1961 год.
Драги Наско,
писмото ти, по повод на моето „послание” по интимните въпроси, не ме задоволи – стори ми се, че не си бил в добро разположение. Пък се случи и по време когато си имал залисии с гроздобера или по право с гроздепохищението. Все пак аз чета с удоволствие писмата ти, защото както съм ти писал и други път, с тебе има какво да си приказваме
Настъпи есента, златиста софийска есен, но взе да става и малко студеничко, особено за старците.
Тая пуста хубава есен много ме радваше преди и сега не съм равнодушен към нея, но тя вече не ме обича, не мога да я преследвам по всички поляни, дефилета и планински върхове и да й се радвам и възпявам. А бях й възторжен поклонник.
В моя живот няма никаква особена промяна – текат си монотонно часовете и дните, чакам първо и петнайсето число на месеца да си получа паричната помощ и понякога да посрещна приятен гост, за да се посмея малко. Има хора и те не са малко, които и това нямат. Берекет версин!
По въпроса с моя портрет работен от г-жа Щилянова, няма никакво известие, дори господин Данаилов не й се е обадил. Вчера я срещнах и я запитах, дали той й е писал нещо, тя отговори, че няма никакво писмо от него и няма да му пише докато не се изясни работата. Излезе това, което аз казах – че той е едно парвеню, като всяко парвеню приказва на едро и си дава вид на „персона грата”. Стана добре, че Щилянова ме послуша което й казах и че ще остави с тоя въпрос аз да се занимавам.
Ти все обещаваш да дойдеш и все те няма. И твоите грижи не са малко и аз много добре те разбирам, а не можем да си помогнем един другиму.
Не е късно за идването ти насам, има къде да „кундисаш”, за да не търсиш стая по хотелите.
Аз съм малко по-добре, но мързеливо работя – служебна работа не мога да работя, а за рисуване не ми остава много време. А рисува ми се много, макар че продължително не мога да работя. Има и много хубави цветя сега по цветарниците и градските пазари, а сега ...................... и гостите ми донасят по някоя китка. В моите вази има всякога цветя. Нека това да ми е кусура!
Сега е обяд и скоро ще ме поканят горе на обяд. Аз обядвам и вечерям по-вече в къщи, защото не ми се ходи всеки ден на ресторант, а вечер не виждам добре из улиците, макар и да са осветени достатъчно – движение голямо и по сокаците, хора невнимателни, блъскат се, вървят като черда добитък, дечурлига тичат и не гледат кого блъскат и пр. и пр. неприятности.
София от ден на ден става все по сгъстена, нови хора идат от провинцията, не знаят да се движат по определените черти и стават катастрофи. Аз само се карам на ляво и дясно когато изляза из града, но свят дебелоглав не взема от дума.
Треперя от това, че иде зима, старческата чума, но няма какво да се прави – ако доживея до март 8, когато ми е рожден ден, ще стана точно на 84 години, а това не е малко.
Като ти изпращам моите хубави поздрави, иска ми се да ти кажа и „довиждане” и до скоро време,
Твой Алекс. Божинов
София, 24. Х. 61 год.
= = =
Писмо 38 от 11.12.1961 год.
писмото ти, по повод на моето „послание” по интимните въпроси, не ме задоволи – стори ми се, че не си бил в добро разположение. Пък се случи и по време когато си имал залисии с гроздобера или по право с гроздепохищението. Все пак аз чета с удоволствие писмата ти, защото както съм ти писал и други път, с тебе има какво да си приказваме
Настъпи есента, златиста софийска есен, но взе да става и малко студеничко, особено за старците.
Тая пуста хубава есен много ме радваше преди и сега не съм равнодушен към нея, но тя вече не ме обича, не мога да я преследвам по всички поляни, дефилета и планински върхове и да й се радвам и възпявам. А бях й възторжен поклонник.
В моя живот няма никаква особена промяна – текат си монотонно часовете и дните, чакам първо и петнайсето число на месеца да си получа паричната помощ и понякога да посрещна приятен гост, за да се посмея малко. Има хора и те не са малко, които и това нямат. Берекет версин!
По въпроса с моя портрет работен от г-жа Щилянова, няма никакво известие, дори господин Данаилов не й се е обадил. Вчера я срещнах и я запитах, дали той й е писал нещо, тя отговори, че няма никакво писмо от него и няма да му пише докато не се изясни работата. Излезе това, което аз казах – че той е едно парвеню, като всяко парвеню приказва на едро и си дава вид на „персона грата”. Стана добре, че Щилянова ме послуша което й казах и че ще остави с тоя въпрос аз да се занимавам.
Ти все обещаваш да дойдеш и все те няма. И твоите грижи не са малко и аз много добре те разбирам, а не можем да си помогнем един другиму.
Не е късно за идването ти насам, има къде да „кундисаш”, за да не търсиш стая по хотелите.
Аз съм малко по-добре, но мързеливо работя – служебна работа не мога да работя, а за рисуване не ми остава много време. А рисува ми се много, макар че продължително не мога да работя. Има и много хубави цветя сега по цветарниците и градските пазари, а сега ...................... и гостите ми донасят по някоя китка. В моите вази има всякога цветя. Нека това да ми е кусура!
Сега е обяд и скоро ще ме поканят горе на обяд. Аз обядвам и вечерям по-вече в къщи, защото не ми се ходи всеки ден на ресторант, а вечер не виждам добре из улиците, макар и да са осветени достатъчно – движение голямо и по сокаците, хора невнимателни, блъскат се, вървят като черда добитък, дечурлига тичат и не гледат кого блъскат и пр. и пр. неприятности.
София от ден на ден става все по сгъстена, нови хора идат от провинцията, не знаят да се движат по определените черти и стават катастрофи. Аз само се карам на ляво и дясно когато изляза из града, но свят дебелоглав не взема от дума.
Треперя от това, че иде зима, старческата чума, но няма какво да се прави – ако доживея до март 8, когато ми е рожден ден, ще стана точно на 84 години, а това не е малко.
Като ти изпращам моите хубави поздрави, иска ми се да ти кажа и „довиждане” и до скоро време,
Твой Алекс. Божинов
София, 24. Х. 61 год.
= = =
Писмо 38 от 11.12.1961 год.
Драги Наско,
последното ти писмо от 11. ХІІ получих, имай моите благодарности.
последното ти писмо от 11. ХІІ получих, имай моите благодарности.
= = =
Писмо 39 от 07.04.1967 год.
Писмо 39 от 07.04.1967 год.
Уважаема Катя Дюлгерова,
Едвам държа писалката – така ме порази телеграмата за смъртта на Наско.
Тъкмо се канех да му пиша и изведнъж такова тъжно съобщение. Толкова ли беше злокачествена болестта му!
Нашата къща се изпълни със сълзи и ние не можем да се утешим – така, рано още, ни напусна нашия добър и мил Любен, а ето сега и у вас тъжни дни.
Нека Господ ни бъде на помощ в горчивите часове.
Александър и Дора Божинови
София, 7.ІV.1967 год.
= = = = = =
СТАРИ БЪЛГАРСКИ ДУМИ В ПИСМАТА НА АЛЕКСАНДЪР БОЖИНОВ
ДО АТАНАС ДЮЛГЕРОВ
отзовавам се (на писмото)
наедно
белким
домочадие
калпава
тупурдия
дечурлига
врънкам
дъждоваление
тръшна
насам-натам
клатушкам си (краката)
инак
набарах
мълва
кажи-речи
изхлузи
възрадвах
тогова-оногова
времето си заяде бабината
отрекох (вм. отказах)
афоресам
самин
свез
окаяници
някакси
тъкмо
върлувам
крайща
главомаене
емнат
врънкат за това-онова
ласкания
залисии
да си помогнем един другиму
кундисаш