Писма по неволя
Лагер при с. Видима – Троянско
11.ІІІ.1945 г.
МИЛИ ВСИЧКИ,
Вчера пристигнахме в нашия лагер. Местото отстои на 6 клм. от с. Видима. Тук ще работим колкото можем и до колкото можем. Днес почиваме понеже е Неделя. В този момент вали сняг. Времето все пак не е студено. Продоволствието е сносно. Хората са добри, със желание да ни бъдат полезни. Помещението побира около 100 души. Обадете се до бай Дамяна за мене. Вероятно ще се виждаме на 10 дни веднъж с Дамянови. Тук е за предпочитане пред всички места, които обходих до сега.
Бъдете спокойни и здрави. Майка не бива да плаче!
Целувки!
АТАНАС
Лагер при с. Видима – Троянско
11.ІІІ.1945 г.
МИЛА К А Т Я,
Писах ви преди малко. Все също бих ви писал и сега. В този момент има страшна буря в Балкана. И страховито и красиво! Още малко и ще вдигне и покрива, но това няма да стане. Тук изобщо е добре. А хората от цяло Троянско са най-добрите от всички останали.
Прати ми цигари до бай Дамян, добре опаковани.
Много целувки!
АТАНАС
Лагера при с. Видима – Троянско
18.ІІІ.1945 г.
МИЛА К А Т Я,
От височината на моя нар /защото със стълбичка се изкачвам и е наистина високо/ прочетох за втори път писмото ти с голямо удоволствие.
Радваме, че Бубка е взела още два изпита. Сега положението ни е такова, че ще трябва с всичката сериозност да се занимава, за да ликвидира първата година, а в последствие и висшето си образование.
Поздравявам от сърце Мечката с отличния успех!
Ангел – вън от казармата – да влезе в ролята на мой заместник, що се отнася до работата въобще. Така с общи и съзнателни усилия ще можем да стабилизираме положението си. Няма да пропуснем нищо, което е полезно за нашата семейна общност. А щом като говорим на практична тема, ще си позволя да ви дам няколко съвета:
- Не оставайте книжарницата без вътрешен човек.
- При продажбите – ограничени разбира се – считайте се с цените на останалите книжари.
- Голямо внимание на почетната книга – левичарска.
- Витрината да се обновява всяка седмица.
- Списък на онова, което липсва. Интерес за доставката /това ще стане ако се върна по-рано/.
- Книжният канап в къщи да се прибере на сухо място и подреди. Това може да направи Митю с някое от децата.
Книжарницата трябва да се развие до възможните най-големи размери при днешното положение. За тази цел необходимо е да намалим разходите на първо време т.е. нашите разноски да смятаме от наеми, лозето и част от печалбата на книжарницата. Не бива да засягаме капитала, колкото и малък да е.
- Лозето да се работи на време. Желателно е наш човек да присъствува, при тези скъпи надници.
До тук спирам, по липса на хартия.
Прощавай, че писмото ми получи вида на делово, наставническо.
Днес е неделя, свободен, безработен, приятен ден. Виждам във въображението си всички ви от къщи – все скъпи образи – най-скъпите! Виждам ви като на филм и ви пращам най-хубавите си поздрави и целувки!
Твой АТАНАС
с. Видима
19.ІІІ.1945 Г.
МИЛА К А Т Я,
Вчера идваха в лагера жените на бай Дамян и Стойчо. След като ми донесоха сума лакомства, вземаха разрешение от Коменданта да ме пусне до Видимата. Снощи заговяхме заедно. За първи път от сума време прекарах, изживях една хубава вечер. Спах на креват като човек и добре си отспах. На Дамяновица, Стойчовица и жената на попа, както и на мъжете да изкажеш всичките си благодарности в едно писмо до Дамяна. Изпрати му една риба или пържени парчета от риба.
Сега ще продължа на другата карта.
За Колю се получи едно писмо от дирекцията на гимназията. Съобщават, че е избягал от клас два часа. Дамян те моли, пък и аз настоятелно те моля да срещнеш Колю веднага и да му внушиш тези бягания да не повтаря по никой начин. Майка му много се тревожи. След като поговориш с Колю, съобщи във Видима какво си направила. Само по-този начин можем да се отблагодарим на тези добри хора.
Много целувки на теб, на майка, децата, Ленето.
Твой АТАНАС
След малко тръгвам за лагера. Часът е 9.30. Времето е дъждовно. Говори и с класната наставница на Колю.
Писмо от дъщерята на бай Дамян до Катя Дюлгерова.
с. Видима
19 март 1945 г.
Уважаема Госпожа Дюлгерова,
Позволявам си да Ви напиша няколко реда въпреки, че не се познаваме. Предварително моля извинение за дързостта. Желанието ми е само едно, а именно да Ви съобщя, че тази вечер Г-н Дюлгеров беше на вечеря у нас и то не с милиционер, а сам. Чувствувахме се щастливи, понеже Бог ни изпрати мил и приятен гост, който можа да се почувства поне малко спокоен в нашия скромен дом. Скоро ще идва момче от Видима до Свищов, което вероятно ще Ви се обади. Пригответе необходимите неща за Г-н Дюлгеров и вместо по пощата – изпратете ги по него. Ако желаете да му пишете нещо по-интимно, изпратете писмото до мене. Ще го предем веднага, без цензура. Не се тревожете за него. Той е добре и здрав. За предпочитане е да не идвате, понеже са забранени свижданията.
Много поздрави от цялото ни семейство. Приемете моите поздрави и на Г-н Дюлгеров.
С поздрав!
Бонка Дамян Колева
с. Видима, Троянско
24.ІІІ.1945 г.
МИЛА К А Т Я,
От снощи съм гост на Дамянови. След малко ще отида до Ново село. Паднала ми е короната, та ще трябва да се постави. Довечера ще нощувам във Видима и утре ще си бъда на лагера.
Получих колета и писмото ти до Бонка. Благодаря ти много за всичко. От писмото ти разбрах, че си пратила два колета. Само тези чрез Дамяна съм получил.
Преди три дни бях пак на зъболекаря в Ново село. Минах по същия път и пак бях гост на Дамянови. Тогава ти писах затворено писмо за моя живот тук. Всичко не може да се пише, пък и не бива. Това е цяла одисея, като се почне от свищовския участък. Ще се постарая да ви я разкажа в подробности когато се видим. Тук повече ме безпокоят разни недорастнали хора от лагеруващите фашисти. Работата – все още беля корите на стълбовете. Това ме малко изморява, но и аз толкова не се престаравам.
Бях ти писал да изтеглиш ушите за дето е бягал от училище. Това непременно да направиш и да го съобщиш на Дамяна. Говори и с класната му наставничка, така ще се осведомиш за държанието на Колю в клас. Дано можеш да пратиш на Дамян и малко риба. На тези хора трябва да се отборча по някакъв начин. Не е изключено когато ме освободят, да дойдат двете му дъщери в Свищов. Добре е да ги поканим у нас да ни гостуват. И попа иска да дойде за няколко дни.
Не зная дали си ходила да потърсиш перодръжката ми. Молива и личната ми карта. Фелдфебелът от Алеково Богдан Божанов ги беше прибрал – тъй ми казаха милиционерите.
Пропуснах да те питам дали си продала часовника на човека от Държавна сигурност.
Прати ми, ако е възможно, малко кифли, сладки, шунка – ей такива работи.
Бъдете здрави. Сърдечни поздрави и целувки на всички ви!
Твой АТАНАС
Лагера при с. Видима – Троянско
30.ІІІ.1945 г.
МИЛА К А Т Я,
Получих писмото ти от 24 т.м. Благодаря ти. Слава Богу, че всички сте добре.
Писах ти да съобщиш на Дамяна какво си направила с Колю и да му изпратиш риба, ако може един шаран. Само така можем да се отсрамим за гостоприемството.
Добре съм. Обаждам се от лагера. Цигарите получих, но очаквам и други. С боба – ежедневния никак не мога да свикна, но караме я.
Много целувки на всички!
Твой АТАНАС
с. Видима – Троянско
7.ІV.1945 г.
МИЛА К А Т Я,
Благодаря ти много за колета, писмата и за картите на майка. Мислех да ти се обадя от селото, но нямам път до там. Радвам се много, че Ангел се е завърнал. /1/ Още по-вече ще бъде весело когато се видим, но зная ли колко време ще ни държат? Някои разправят, че престоят ни тук зависел от местните комитети. Значи моето задържане, в такъв случай, ще зависи, до известна степан, от Колинкоев и др.
Писах на Алекови – до Маца. Щом като не ми се обаждат разбирам, че Алеко не е добре. Може би е уволнен. Това ме безпокои, но се надявам все пак да го възстановят, ако Стефанов иска да се наложи или някой друг с влияние, но влияние голямо.
От Видимата се кани да ни гостува семейството на попа и дъщерите на бай Дамяна.
Как е продоволствието в Свищов?
Пиши ми за идването на Вяра с децата си. Ти разбираш защо ти искам това?
На Дамян трябваше да изпратиш риба. Още не е късно. Всяка неделя Стойчовица и Дамяновица идват в лагера да ми донесат лакомства и чисти долни дрехи, като вземат нечистите да ги перат.
Бях те помолил да се обадиш на Дамяна за Колювата работа: с кого си се срещнала, какво си наредила? На Колю издърпа ли ушите? Аз го уверих, че ти лично ще му пишеш подробностите. Разбира се като баща интересува се от детето си.
Почнаха ли да отгребват лозята? Дано не закъснеем за нашето. Ангел защо и за колко време замина за Русе?
Какво конкретно е казал Павлов – подробности? Кои са били гостите? Според твоите сведения, колко време смятат, че ще ни държат тук?
Днес и утре са свободни дни, но обикновено се случва през такива дни да вали дъжд. Днешният ден е дъждовит.
Много целувки и сърдечни поздрави на теб и всички в къщи.
Твой АТАНАС
ПП. Благодаря на Митю и Бъров за поздравите.
Най ми допаднаха цигарите и сладките от колета. Когато е възможно – прати отново.
/1/ Отнася се за капитан Ангел Нерезов, който от Македония е бил преведен в 33-и Свищовски полк.
Лагера при с. Видима – Троянско 9.ІV.1945 г.
МИЛА М А Й К О,
Благодаря много за картите. Сума новини разбрах от тях. Най-много се зарадвах, че Ангел най-после се е върнал. Не малко безпокойства преживях и с него. Ленето сигурно се е успокоила напълно. Тъй трябва и да бъде.
Добре съм, здрав съм, с надежда да се видим скоро.
Много сърдечни поздрави!
Твой АТАНАС
с. Видима – Троянско
9.ІV.1945 г.
МИЛА К А Т Я,
Получих последното ти писмо от 4 т.м. Обаждам ти се, за да ме знаете, че съм жив и здрав.
От няколко дни съм оставен при домакинството в лагера. Значи не ходя на работа, т.е. работя в лагера: чистя боб, мета малки пространства и т.н. Имам по-свободно време, което значи, че ще мога да ви се обаждам по-често, да отговарям без забава на писмата ви, разбира се ако това положение продължава.
Във Видимата не съм ходил по-вече от две седмици. Получавам редовно много здраве от Дамяна и семейството му. Не зная кога ще мога да ги вида. Ти ще им пишеш за Колю, ако това още не си направила и пак напомням: не забравяй да им изпратиш шаран. Времето е хладно. Вярвам да се запази рибата.
Тук вчера имахме сняг. Днес проблесва малко слънцето, но е студено.
Иначе сме добре. Животът е казармен, под режим, както трябва да бъде. Храната е еднообразна – на обяд боб, за вечеря – фасул. И така всеки ден. Тъй и ще продължава, по липса на продукти. Комендантът е прекрасен човек. С него се разбираме отлично. Никой не може да се оплаче от нищо. Милиционерите са също добри хора. Въздухът е чист, балкански. Природата красива – местността искам да кажа. Имаме си и минерална вода. Това е положението. При тези условия могат да се изживеят още 2-3 седмици.
Днес ходихме трима души за коприва. Не е изключено да имаме чорба от коприва. Това ще бъде едно разнообразие на храната.
Пантофите получих. Много лошо са направени, но ще ми послужат.
Третият колет навярно ще получа утре. Радвам му се отсега, защото всичко съм привършил. Специално много здраве на Митю. Поръча ли по Мара материали?
Поздрави също и Ибрам. Кажи му, че очаквам и разчитам напълно на него да ме замества на лозе, да прояви адамлъка си!
Много целувки на тебе и на всички в къщи!
Твой АТАНАС
Лагера при с.Видима – Троянско
30.ІV.1945 г.
МИЛА К А Т Я,
Според някой сведения очаквам да ме освободят към 3-ти – 4-и май. Досегашните ми надежди останаха неизпълнени, по известни причини.
Няма смисъл да идва някой от вас насам. Може г-жа Бръчкова да дойде. Това е нейна работа. Ще ви се обадя на 4-и, ако до тогава не ме пуснат. Трябва с търпение да се понася всичко.
На Мечката благодаря много за писмото.
Дано се видим скоро.
Много целувки!
Твой АТАНАС
Атанас Дюлгеров беше освободен от лагера при с. Видима в началото на м. май. През времето когато той беше на лагер, синът му Ангел Дюлгеров участвуваше във Втората фаза на Отечествената война в Унгария срещу “германските фашисти”. Парадокс – бащата на лагер като агент на германците, а синът на фронта – на война срещу германците.
Ангел Дюлгеров
ПИСМО ДО НАЧО ПАПАЗОВ
ПРЕДГОВОР
Черновата на това писмо не е датирана. Ако се съди по обстоятелството, че когато е писано Атанас Дюлгеров е бил на 78 години, то годината на написването му е 1966 г. Ат. Дюлгеров получава пенсията си на 1 януари 1967 год. т.е. 3 месеца преди да почине – 1 април 1967 год. Не ми е известно дали това става благодарение на застъпничеството на Начо Папазов или на проф. Иван Стефанов. След неговата смърт полагаемата част от пенсията му ползва неговата съпруга и моя майка Екатерина Дюлгерова.
Не е излишно да се напишат няколко думи за адресанта на писмото – Начо Петров Папазов. Той е един от образованите люде от най-близкото обкръжение на Тодор Живков, има висше образование – юрист. Бил е член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. От 1959 год. е бил и министър на Народната просвета и култура. По този повод Радой Ралин разпространява две епиграми:
“Не ме е страх от министъра на културата,
а от културата на министъра.”
“Там където бяха Славейков и Вазов,
днес се подвизава Начо Папазов!”
Когато Атанас Дюлгеров му пише това писмо, Начо Папазов е бил депутат в Народното събрание от Свищовския избирателен район.
Пловдив. 17 декември. 2001 год.
Ангел Дюлгеров
ДО другаря
НАЧО ПАПАЗОВ
член на ЦК на БКП
С о ф и я
Може би Вашият образ, който виждам по вестниците и обективните Ви и ясни изказвания при разни случаи в Свищов, ми дадоха повод да се обърна именно към Вас, като се надявам, че Вие ще се вслушате в молбата ми.
Повече от 20 години аз съм под гнета на един тормоз, който не свършва. Причините? Сам обвиних жестоко себе си. През 1944 год. направих следните писмени “самопризнания”: 1. Убивал съм много хора; 2. Внушавал съм многобройни убийства в Хисарските бани; 3. Гестаповец, на шпионска служба при германците, от които съм получавал пари; 4. Бил съм нещо като връзка между тукашните легионери и генерал Луков и пр. и пр. Нека Ви кажа, че с тези ”показания”, скрепени с подписа ми, ме изпратиха в Плевенския затвор. Там обаче не само не ме подведоха под смъртно наказание, както очакваха моите мъчители, но не минах дори и през съда. Някои лица повярваха в “самопризнанията” ми и в лъжливите други показания, дадени за нагаждане и угодничество. Аз имам вече досие пълно с мръсотии. Направиха ме враг № 1. Изводът? – Кучето е бясно, ще го гоним до дупка! И наистина не се умориха да ме гонят повече от 20 години, като не пощадиха и децата ми.
В състояние съм изцяло, абсолютно да опровергая всички нелепости в досието ми, но до сега никой в Свищов не ме е разпитвал, не ми е поставял нито един въпрос. При това положение, ако намирате, че краткото изложение, което Ви правя заслужава известно внимание от човешко гледище предимно, в такъв случай ще Ви помоля и упорито ще поискам да наредите безпристрастна анкета, която след като проследи живота ми ще очертае действителния ми образ. В Свищов нямат вкус към такава анкета. Ето защо съм принуден да Ви безпокоя, да я потърся от Вас. От сега заявявам: ако така проведената анкета установи, че аз или лицата, които биха казали нещо добро за мене, не говорят истината или я изопачават, тогава просто ще бъда един мерзавец, не заслужаващ никакво покровителство. Такава анкета ще разсее заблужденията на известни лица и недоверието ще отпадне.
Вие сте свищовски народен представител, човек с изтъкнати качества и влияние /не се подмазвам/. Надявам се, че нещата за които става дума няма да отминете с безразличие. Това са нередни неща, случили се във Вашия район.
Струва ми се, че съм длъжен да дам на кратко някои сведения за себе си, които безусловно ще се потвърдят от анкетата, ако се добера до нея.
Произхождам от заможно, а не от богато семейство. Баща ми преди освобождението е вземал дейно участие в революционните борби. Бивал е из затворите, съден е бил от Митхад паша в Русе. За него добри сведения дава Георги Попхристов в книгата си “Свищов в миналото”.
В моята ранна младост постъпих във Военното училище – такава беше модата, но не го завърших. През април 1905 год. избягах в Македония като юнкер с четата на Кръстю Българията и Петър Ангелов. В Кратовско, на тъй наречения “Малкия конгрес” се срещнахме с Дамян Груев – един от най-големите във В.М.Р.О. /Вътрешна Мак. Рев. Организация/. След дълги разговори, по негово нареждане или по-точно заповед, трябваше да се върна през есента в София и с помощта на Организацията да постъпя отново в училището, за да открадна пушките. Тогава – 1905 год. В.М.Р.О. имаше крещяща нужда от пушки.
Септември, същата 1905 год., бяхме в една стая в хотел “Македония” с Дамето, както го наричаха. Тук в хотела той изготви плана за кражбата на пушките. За целта ме свърза с участникът в това дело – сърцатият войвода Герасим Огнянов – убит след време от Тодор Александров. Казано на късо – приеха ме в училището без мъчнотии и определихме нощта на кражбата. Герасим Огнянов дойде с каруца и хората си, но училището беше блокирано от цял ескадрон. Поради предателство кражбата не можа да се осъществи. Арестуваха ме веднага и разбира се ме изключиха завинаги от Военното училище.
Това мое участие в революционното движение на Македония е признато от Македонските културно-просветни дружества, които по закона правят предложение за отпускане на пенсия. На молбата за пенсия отговориха, че участието ми в революционните борби не било активно и дълготрайно. Законът не предвижда срок за участие. Активността ми е на лице. Причината да не ми дадат пенсия са лошите сведения на секретаря от онова време на ГНС – Свищов.
Продължих образованието си тук и там из гимназиите. Завърших средното си образование в София. Студентствувах в чужбина.
В Лозана се запознах с д-р Винчи, който имаше училище напълно прогресивно с анархически характер, като това на Себастиян Фор в Париж – “Кошерът”. Негов близък сподвижник беше Бертони. Тези двама приятели привърженици на революционния италиански синдикализъм притежаваха богата анархическа библиотека, от която на свой ред се ползвах и аз. Впрочем, имах едно предразположение към анархизма, тъй като най-добрите ми приятели – Михаил Герджиков, Върбан Килифарски, Николай Петрини – бяха по убеждение анархисти. Издаваха на времето вестник “Безвластие”, който и за мене беше един близък лист. Минало приключено. Обаче именно това минало ме предпази – не се прикачих към нито една политическа партия или движение. През целия си живот останах безпартиен. Нямах и нямам вкус към партиите. Не помня в миналото, преди 44-та година да съм гласувал.
Имам законно право и на друга пенсия от 38 лв. – за участието ми в Македоно-Одринското опълчение през Балканската война – 1912-1913 год. Полковник П. Дървингов в своята изискана книга “История на Македоно-Одринското опълчение”, том ІІ, казва: стр. 52 – оф. кандидат Дюлгеров Атанас е зачислен в ІІ-ра Скопска дружина; стр. 508 – оф. к-т Атанас Дюлгеров е ранен в боя при “Говедарник”, на същата страница се вижда и портретът ми; стр. 513 – отличиха се: вижда се името на оф. к-т Дюлгеров.
Отначало командвах взвод в ротата на отличния човек и офицер поручик Пушкаров. След неговата смърт от холера, аз поех командването на ротата. Награден съм с бойни отличия.
Всичко това отбелязвам, за да се види ясно, че имам право на тази дребна пенсия не само по закон, но и морално право като активен участник с проявления.
За да получа въпросната пенсия, обаче, е необходимо да представя удостоверение от Г.Н.С. Свищов, че не съм бил в услуга на реакцията. Постъпки за такъв документ направих преди 10 /десет/ месеца лично пред Председателя на съвета др. Петър Йорданов, от когото нямам причини да се оплаквам. Исканото удостоверение, въпреки обещанията, все още не ми е издадено.
В услуга на реакцията никога не съм бил. Никакъв грях, никаква антинародна проява не тегне на съвестта ми и не може да се свърже с името ми. Това цял град знае. През Свищов минаха много процеси. В нито един от тях не се чу нещо за мен. Щом това е така, тогава защо ме направиха враг № 1? За да оправдаят жестоката и глупава инквизиция, която извършиха над мене!
По своя инициатива за същата пенсия от 38 лв. Професорите Ив. Стефанов, Т. Владигеров, П. Спирков с писма до Председателя на Г.Н.С. дадоха изчерпателни, обосновани, добри сведения за мене. Това са показания на добросъвестни, сериозни хора, с които съм бил в близки връзки от много години. Известен е авторитетът с който се ползват в чужбина и у нас Стефанов и Владигеров. Та това са наши учени, които четат лекции в чужди университети. Всички ги познаваме, та е съвсем излишно да говоря за тях. Недоумявам, обаче, как е възможно писмените показания на тези хора да бъдат така лекомислено /това е думата/ не зачетени, отхвърлени и то само за това, че са дадени в моя полза! Отношение на провинцията! Какво друго бих могъл да кажа? За мен са дали добри сведения и други лица, разпитани в Свищов. Неудобно е да правя цитати, пък и дълго ще стане изложението. Не искам да продължавам, да не засегна някого, пък и Вие сте претрупан човек.
Изложението ми е в кратка форма и съвсем честно и правдиво написано.
Вие, уважаеми другарю Начо Папазов, можете да разкриете истината, ако съм успял да създам такова желание у Вас. Разбира се, ще Ви кажа нещо повече, щом като се случи да Ви видя.
Аз съм на 78 години. Краят ми не е далеч. Възможностите лоши, оскъдни. Надявам се, т.е. искам да се надявам, че Вие ще направите каквото можете, за да ми се издаде необходимото удостоверение, че не съм бил в услуга на реакцията, за да получа пенсията си, на която имам право. Едновременно с това може да се нареди и анкета. Удостоверението, обаче, да се издаде по спешност, щом като съм чакал 10 месеца!
ПОЧИТ:
Ат. Дюлгеров